Те не се страхуват от отравяне, считат се за добри познавачи на различните видове и дори консервират набраните гъби за зимата. Други, на които им е мил живота се допитват до опитния гъбар бай Захари. Той никога не греши и дори изнася добре проверени гъби на пазара в Монтана. Най-богата е беритбата край монтанското село Дълги дел, известно със своята девствена природа и чист въздух.
Медиците обаче предупреждават, че има опасност от опасни гъби през есента.
Манатарката е доста популярна и типична гъба, трудно е да не се различи сред другите гъби, които растат в широколистните и ниските части на иглолистните гори, особено смърчовите. Манатарката има здрава месеста част, а гладката й гугла достига диаметър от 5-25 см. Тя е със светла до кестенява окраска. Пънчето й е с форма на бухалка и е покрито с бяла мрежеста окраска.
Пачият крак е известна като гурме гъба поради вкусното й сочно месо и прекрасен аромат. Тя е жълта на цвят, а гуглата й достига диаметър 10-15 см. Шапката е вдлъбната до фуниевидна, но ръбът й е извит. Пачият крак има много приятна, плодова миризма, напомняща кайсии. От този вид гъба намерихме само два екземпляра. Нискокалорични и полезни, гъбите са източник на белтъчини (по средата между животинските и растителните мазнини) и основно се състоят от вода, затова са нискокалорични. Доставят ни и малки количества минерални соли, в зависимост от това дали повърхността, върху която растат, е богата на минерали. Освен това съдържат витамин А, B1 и B2.
С гъбите внимавайте, обаче! Дори ядливите могат да причинят
хранително отравяне, ако не са пресни или не са съхранявани правилно. Затова
най-добре е гъбите да се ядат в деня, в който са набрани.
Най-големи мераклии
да изкарат пари от гъбите са ромите. За килограм пачи крак получават по 2 лева,
а за кило манатарки по 7-8 лева.
Ядливите диворастящи гъби от Северозападна
България се изнасят за Италия, Франция и Германия. Ценителите дават по 25 - 30
евро за килограм манатарки.
