За медията ни историкът Топалова обясни, че пишеща машина е марка „Continental” . Със сигурност е на повече от век, клавишите са на латински език и е била собственост на врачанина, професор, Димитър Йоцов, написал”Културно-политическа история на Враца”.
Според историческите данни Димитър Йоцов е историк, дипломат и политик. Неговите исторически трудове върху българската история в периода на Възраждането и Освобождението са отпечатани на френски, немски, италиански, английски, холандски и др. езици, което допринася изключително много за популяризирането на българската национална история и кауза сред европейската общественост.
Димитър Ангелов Йоцов е роден през 1875 г. във Враца в заможното занаятчийско семейство на Йонка и хаджи Ангел Йоцови. Неговите прадеди са сред дарителите за построяването на храма "Св.Николай" в центъра на града през 1867 г. Баща му е един от учредителите на местния революционен комитет и негов касиер, а след Освобождението е пръв полицейски началник в града, впоследствие съдия и народен представител. Бащата, Ангел Йоцов, е може би последният човек, получил писмо от поета и революционер Христо Ботев, след като вече е слязъл с четата си на българския бряг. В България Димитър Йоцов работи първо в редакционния комитет на списание „Летописи. През 1911-1912 г. е народен представител от Враца в Петото велико народно събрание.
Грамофонът показан в „Нощта на музеите” впечатли посетителите с архаичният си вид, но любопитен тийнейджър записа звука му на модерният си смартфон. Топалова обясни на младежа, че грамофона е дарение от семейството на друг виден врачанин, Цвятко Бобошевски. Той е бил министър и регент на малолетния Симеон след 9-тисептември 1944г. Като член на Демократическия сговор е депутат в 21-ото, 22-ото и 23-ото Обикновено народно събрание.
В кабинета на Андрей Ляпчев допринася за възстановяване на парламентарната демокрация, за икономическа стабилизация на страната. Като министър на търговията (1926-1930 г.) прокарва ценни закони за професионалното образование, търговската камара, съдейства за откриването на занаятчийски и търговски училища, привлича чужди инвеститори.
По време на Втората световна война е на антигермански позиции и против депортирането на евреите. През 1943 г. участва в изграждането на Отечествения фронт като независим. Назначен е за регент на малолетния цар Симеон II през септември 1944 г. заедно с проф. Венелин Ганев и Тодор Павлов. Тримата управляват до 18 септември 1946 г., когато България е провъзгласена за република.
