С много артистизъм Виктория Иванова прочете избрани свои стихове и разказа любопитни неща за себе си на шепата почитатели на изящната словесност, уважили поетичната вечер. Сподели, че от няколко години живее сама с котката си Алиса, тъй като синът й вече е студент.
Винаги, когато има възможност, обича да ходи на вилата си край Враца, откъдето се открива чудесен изглед към най-високия връх на Веслешкия рид - Маняшки връх, и където отглежда в градината си 125 рози, които обгрижва с много любов.
С чувство за хумор и себеирония поетесата се „похвали”, че преди време нейното домашно вино било отличено като най-кисело в традиционната дегустация на млади вина, организирана от Клуба на дейците на културата в областния център.
"Поезията е най-красивата барикада, която владетелите на думите са могли да издигнат пред уязвимата човешка душа… Стиховете на Виктория Иванова са безусловно доказателство за това, че едни от най-вдъхновените просветления на самопознанието са родени в нерадостния делник на прогонения от Рая човек”, пише в рецензията си редакторът на книгата Петър Анастасов и допълва: "Единствената привилегия на поета е да докосва небето и не бива да го корите, ако долавяте между редовете му крехката увереност, че знае повече, отколкото казва. Той наистина знае повече. С "Белег от друг живот“ Виктория Иванова вписва в съвременната българска поезия своето смело и талантливо присъствие.”