Една среща в Южна Италия
Спектакълът потапя публиката в емоционалната история на две приятелки от детството. След години, прекарани в гонитба на кариера и сигурност, те се срещат в слънчева Южна Италия, за да преоткрият своите забравени копнежи. Чрез комбинация от популярни български песни, световни мюзикълни арии и авторска поезия, постановката отправя провокация към всеки зрител: остана ли място за мечти в живота ни на възрастни?
Изкуство с кауза
Гостуването на „Време за мечти“ дава и началото на важна мисия – благотворителна кампания за изграждане на покрита сцена в „Зона за култура“ – Мездра. С присъствието си на този спектакъл, жителите и гостите на града не само ще се докоснат до сценичното изкуство, но и ще подкрепят бъдещето на културния живот в града.
Мечтите нямат краен срок: Разговор с Нелиан Николова и Гергана Бориславова
„Време за мечти“ не е просто заглавие, а покана за равносметка. Малко преди завесата да се вдигне в Мездра, разговаряме с двете дами, които стоят зад идеята, текста и музиката на спектакъла.
Специално за нашите читатели, Нелиан Николова и Гергана Бориславова споделят какво е усещането да пренесеш атмосферата на Южна Италия на българска сцена и защо Мездра е важна спирка в тяхното творческо пътуване.
Защо избрахте точно Южна Италия за мястото на действието? Има ли това кътче специална символика за вашето приятелство?
Нели: Истината е, че в съзнанието ми сама дойде гледката от малко китно градче в Южна Италия. Отделно от това, сега с Гери имаме още една причина да заминем на ваканция там. Често Италия е свързвана с романтика, специален усет за изкуство, вкусна храна и моменти, в които наистина успяваме да се отпуснем и да се заредим с положителни емоции.
В спектакъла героините се връщат към изкуството, за да открият себе си. Вярвате ли, че всеки човек има нужда от своето „Време за мечти“, дори ако кариерата му е в съвсем различна сфера?
Гери: Времето за мечти е нужно на всеки, не само за да се преоткрива, а и за да се откъсне от нелеката действителност. Това е време, в което нашите мечти чакат да ги сграбчим и да им позволим да ни преобразят. Мечтите са като въздуха, без който не можем, а времето за мечти - желанието да дишаме. Професията, която имам в момента не е подчинена на мечтите, които имах преди години, но със сигурност предизвиква други мечти, които се превръщат в цели.
Винаги съм изразявала себе си чрез не една форма на изкуство. Опитвам се да заложа на това и в работата ми като учителка, но с тази разлика, че сега по-скоро съм в ролята на вдъхновител за децата, които не рядко вдъхновяват и мен самата!
Героините ви са на „тридесет и няколко“ и са изморени да се преструват на щастливи. Колко често срещате това усещане в хората около вас и беше ли този спектакъл вид „терапия“ за самите вас?
Гери: Двайсетте години на човека са леко срамежливи, малко наивни, много бурни и трупащи житейски опит. Преживял си първата любов, която ти е разбила сърцето, но въпреки всичко си бил щастлив. На над трийсет се радваш вече по-зряло, по-осъзнато. Често, обаче, хората се страхуват да покажат, че са разбити отвътре. Усмихват се хей така, но надявайки се на някого или нещо, което да върне усмивката на лицето им. И тогава идва “Време за мечти”, което ти припомня кой си и за какво си се борил. За мен спектакълът беше не просто “терапия”, а успешен опит за летене.
В сюжета ваканцията събира приятелките отново. Имали ли сте подобен преломен момент в реалния живот, който да е променил посоката ви на движение?
Гери: Винаги сме искали да се съберем и да направим нещо заедно. Дълго не се случваше, защото пътищата ни отведоха в различни посоки. Мен конкретно ме отведе в Германия, където 7 години бях гост певица в различни театри. Дойде момент, в който взех осъзнато и окончателно решение да се завърна в Родината. Може би това мое завръщане беше и моментът, в който леко позабравената идея да сътворим нещо заедно беше извадена от прашните архиви на нашето минало. Поизтупана и преобразена, тази идея, се превръща в историята за Кати и Али, благодарение на Нелиан Николова. Познавайки многообразната човешка същност, тя създаде спектакъла с много любов и го посвети на нашите истински мечти от миналото.
Как се работи в такъв тандем, където границата между приятелството и професионалните роли е толкова тънка?
Нели: Няма граници и аз се радвам, че това е така. Когато работиш с осъзнати хора, които обичат работата си и с които сте и близки приятели, всичко се случва естествено и това, надявам се, се усеща и от публиката по време на представленията.
Какво беше усещането да представите „Време за мечти“ първо в Линц, Австрия? Имаше ли разлика в начина, по който чуждестранната публика и българската публика в София приеха историята на Алис и Катрин?
Нели: На първо място искам да споделя, че бяхме много благодарни и признателни за топлото отношение, с което ни посрещна българската общност в Линц. Ние представихме “Време за мечти” изцяло на български език и особено по време на стихотворенията и на някои от българските песни, които са включени в спектакъла, имаше много сълзи в очите на публиката. Признавам си, че на финалната песен, “Я кажи ми, облаче ле бяло”, и ние с Гери се разплакахме. В Австрия дойдоха да ни гледат и австрийци, които въпреки езиковата бариера, също бяха развълнувани от енергията на сцената. В София представлението беше специално, защото много наши близки и приятели бяха с нас. Беше като добре планирано семейно събиране.
Защо според вас историята на Али и Кати ще резонира силно с хората в по-малките градове? Може би мечтите там се пазят и реализират по-трудно или пък точно обратното?
Гери: Тези, които успяват да стигнат до върха и да сбъднат мечтите си често са хората от малкия провинциален град. Ето защо смятам, че в историята на Али и Кати вероятно ще се припознаят много хора от по-малките градове.
Трудно ми е да заявя твърдо, че мечтите в малкия град се реализират по-трудно или по-лесно. Те се реализират тогава, когато човек търси начини да го стори. Ако един от тези начини е да излезе от малкия град, в който няма предпоставки и средства за сбъдване на мечтите, то човекът може да се насочи в по-големия град, където средата е благоприятна за това. Вярвам в едно: където и да е, мечтателят е развълнуван, ентусиазиран, вдъхновен, готов да поеме предизвикателствата и въпреки страховете и трудностите, да излезе от зоната си на комфорт в името на това да вдъхне истински живот на мечтите си.
С какво чувство очаквате срещата с публиката в Мездра на 14 април? Имате ли по-специална емоция или лична връзка с този град, тъй като и двете сте от Северозападна България?
Нели: Нашата приятелка, Илона Иванова, която е артист солист в Националния Музикален Театър, е от Мездра и ние обичаме този град. Аз лично съм била в красивия ви град в последните години няколко пъти, във връзка с концертите на световните рок звезди Ronnie Romero и Johnny Gioeli и винаги съм срещала само добри и много гостоприемни хора!
Какво бихте казали на хората в Мездра, които се колебаят дали да дойдат? Защо точно „Време за мечти“ е спектакълът, от който имат нужда в момента?
Нели: “Време за мечти” поставя пред публиката въпросите: “Кога и защо спираме да мечтаем?” и “Веднъж вече спрели да мечтаем, има ли как да се върнем обратно към мечтите си?”. Мисля, че всеки един от нас е имал период в живота си, в който се е отдалечил от мечтите си. И всъщност, от себе си. Благодарение на изкуството - една красива история, вълнуващи стихове за любовта в различните й форми и обичани от всички български и световни песни - си даваме час и половина, в които да се потопим в един друг свят. Свят, в който ние и нашите мечти сме главните действащи лица.
След Мездра, накъде продължава пътят на вашите мечти? Имате ли планове за още градове в България или нови международни сцени?
Нели: Да, разбира се, искаме да представим “Време за мечти” и в други български градове, както и пред българските общности извън страната ни. И искрено се надяваме, че скоро това ще се случи. Защото мечтите ни, ги има, за да се сбъдват.
Гледайте музикалния спектакъл „Време за мечти“ на 14 април от 19:00 ч. в „Зона за култура“ пред НЧ „Просвета-1925“ - Мездра.
