„Направих това второ допълнено издание, тъй като книгата се хареса много и се изкупи. Моят стил на писане е в областта на взаимоотношенията между хората – любов, раздели, изоставените къщи, самотните хора, най-обикновени житейски и екзистенциални неща“, споделя авторката.
Дългогодишният ѝ опит като библиотекар в Регионална библиотека „Христо Ботев“ във Враца я обвързва силно с любовта към книгите. Писането обаче тя не приема като задача с краен срок, а като възможност за себеизразяване.
Творчеството ѝ е отличавано с редица награди, включително първа награда от международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията“ (2004 г.). Иванова е автор на множество стихосбирки, издавани между 1997 и 2022 г., сред които „Измислени криле“, „Пътеводна вселена“ (с превод на албански) и „Кодирана памет за обичане“. Член е на Съюза на българските писатели.
Поетесата сподели, че стиховете, включени в първото издание на книгата, са писани по време на COVID пандемията, но в никакъв случай не са песимистични – по-скоро носят характер на самоирония и закачка с тревогите в живота. Новите допълнени стихове са създадени през последните две години. Авторката споделя, че вижда промяна в подхода ѝ на писане. Често носталгията е водещо усещане в творбите ѝ, но това не означава, че те са само тъжни или мрачни, а че носят спомени за топли моменти и любими мигове.
„Когато пиша стихотворение, не знам как ще завърши – има нишка, по която то си върви. Не правя планове колко и кога да пиша. Всичко, което пиша, е от сърцето, няма насилие да се получи – то или се получава, или не“, споделя още авторката.
Заглавието на стихосбирката „Кодирана памет за обичане“ е цитат от друга нейна творба, тъй като тя е убедена, че у всеки човек е кодирано чувството да обича.
По време на поетичната вечер Виктория Иванова прочете избрани стихове, а своите впечатления сподели председателят на Литературния клуб „Христо Ботев“ при НЧ „Просвета“, Светла Дамяновска.
