В словото си при откриването на "Войводска вечер 2019" народният представител Красимир Богданов припомни моменти от историята на ВМРО и отправи поздрав по повод 116-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Той разказа непознати факти от историята на Враца.
"Много хора ще си зададат въпроса: Какво общо има Илинденското въстание с Врачанския край?, зави Богданов. На първо място, Илинденското въстание е общобългарско. В него участие вземат българи от всички краища на разпокъсаното ни отечество. Още в края на XIX век във Враца действа Македонско дружество, оглавявано от секретаря на Ботевата чета Стефанаки Савов. Създателят на четническия институт, апостолът Гоце Делчев води кореспонденция и подържа тесни връзки с революционни дейци от Враца, които събират оръжие и средства за освободителното движение. По негова заръка, като войводи в Македония са изпратени първите български военни.
През 1900 г. лидерът на ВМОК кап. Борис Сарафов подготвя втора група войводи на Вътрешната организация. Между тях е и фелдфебел Кръстю Българията от Враца. Той е последователно Тиквешки, Чокленски и Кочански войвода на ВМОРО. Участва в аферата мис Стоун. Малкоизвестен факт е, че част от откупа се съхранява във Враца, у сестрата на войводата Кръстю Асенов, племенница на Хаджи Димитър. Българията участва в конгреса на Одринския революционен окръг на Петрова нива, в Илинденско-Преображенското въстание и в Балканските войни. ВМРО - Враца подкрепя инициативата за построяване на негов паметник в града.
Други революционни дейци от Враца, близки до Гоце Делчев, са Александър Илиев, известен като "Чаушът" - Петрички войвода, убит през 1901 г. от предателска ръка, Александър Дърводелски, Никола Александров, родом от Серес, преселил във Враца, участници в четата на Яне Сандански и в аферата "Мис Стоун", sa Александър Гладнишки, Никола Мисканов, родом от Велес, в началото на XX век учител по френски език във Враца, дейци на ВМОРО.
След Илинденското въстание и войните за национално обединение, хиляди бежанци от Македония, Одринско, Беломорието и Западните покрайнини се преселват в България. В много от населените места на Врачанско изникват преселнически махали. В градовете, бежанците създават свои организации, каквото е Македонско дружество "Йордан Пиперката" в Мездра. Подобна е съдбата на Маслина Грънчарова от сlo Загоричене, извезала знамето на местната чета по време на Илинденското въстание, близка до костурския войвода Манол Розов, емигрирала след Междусъюзническата война в Криводол, където завършва живота си. На всички тези герои, дължим почит и дълбок поклон! Вечна да е паметта им", завърши изказването си Богданов.