Тържественото отбелязване на празника започвало с водосвет, който се отслужвал на площада при гарата, а след построяването на храма "Св. Георги Победоносец” (1932 г.) - с черковна служба в църквата, последвана от водосвет отново при ж. п. гарата. Водосвета извършвали тогавашните енорийски свещеници Андрей п. Петров, Николай П. Нинчев, Иван Диков и Йордан Въевски. По-сетне литийно шествие се оправяло към "железния” мост на Орханийското шосе (стария мост на Искъра), където кръстът се хвърля и до днес.
Ето как е отразено това събитие в началото на 30-те години на XX век в излизащия по онова време в Мездра независим вестник за просвета, култура и стопанство "Искърски фаръ" (1929-1944 г.). В един от януарските броеве на седмичника през 1930 г. четем:
"На 19 т. м-цъ, Богоявление, се извърши отъ свещеникъ Н. П. Нинчевъ тържественъ водосветъ на площада при гарата, при масово стичане на гражданството и всички длъжностни лица. Следъ това цялото шествие отиде при железния мостъ на Искъра (Орханийското шосе), гдето свещеникътъ хвърли кръста въ реката.
Хвърлиха се да ловятъ кръста Иванъ Христовъ-Комитата, Кирилъ Георг. Стояновъ и Цветанъ Нековъ. Кръстътъ бе хванатъ отъ К. Г. Стояновъ.” (в. "Искърски фаръ", бр. 16, 23 януарий 1930 г.).
А две години по-късно, в началото на 1932 г. същото печатно издание съобщава: "На 19 т. г., Богоявление, стана водосветъ на площада при гарата, извършенъ отъ свещениците Николай П. Нинчевъ и Андрей п. Петровъ. Първиятъ каза хубаво слово. Кръстътъ бе хвърленъ въ р. Искъръ от моста на Орханийското шосе. Четири-петъ души се хвърлиха за кръста. Хвана го Кирилъ Г. Стояновъ” (в. "Искърски фаръ", бр. 113, 28 януарий 1932 г.).
Година по-късно в рубриката "Хроника" четем: "На Богоявление се извърши въ черква голяма служба съ хоръ. Черквата се оказа много тясна да побере богомолците. Водосвета стана на площада при гарата, а кръстътъ бе хвърленъ въ Искъра. Между ледовете го хвана младежа Цветанъ Нековъ.” (в. "Искърски фаръ", бр. 160, 21 януарий 1933 г.).
По обясними причини след 1944 г. честването на Богоявление по този тържествен начин е прекъснато. Традицията за хвърлянето на кръста от стария мост на Искъра е възродена едва в началото на 90-те години на миналия век по инициатива на тогавашния енорийски свещеник на Мездра о. Методи Цветански и на о. Огнян Георгиев, председател на развиващото активна дейност по това време християнско движение "Вяра, Надежда и Любов".
През 1998 г., например, Богоявленския кръст извади Цветан Замфиров, а през 2001 г. - известният местен зевзек Дико Коцев, по прякор Патицата.
"Спасители" на кръста през последното десетилетие са били Александър Лилов (2005), Радуил Георгиев (2006), Валентин Тодоров (2007, 2008), Йоло Николов (2009, 2011), Павел Николов (2010, 2012, 2014), Николай Тошков (2013), Иво Маргински (2015, 2016) и Косто Кръстев (2017).
