Роденият
през зимата на 1891 година в Сливен талантлив Васил, израства в годините на прохождаща България,
когато хората са гладни за културен живот и развитие. Устремен и буден, на
14-годишна възраст той започва като ученик стажант в театър „Сълза и смях“,
както и в Народения театър. Дебютът на сливенското момче е въплъщението в ролята
на Робер Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О. Ернест. Влюбен в театралната
сцена и окрилен от актьорската игра, нашенецът завършва висшата театрална
школа „Ото“ във Виена, след което се отправя към филмовата къща „АИКО“ Берлин,
където успява да специализира. Именно в Берлин се поражда и най-голямата, вечна
любов на Васил, тази към седмото изкуство - киното. Разбира
се, всички велики непознати си приличат по една и съща характеристика –
България е с приоритет! Точно поради тази причина Васил Гендов предпочита да
остави следа след себе си в родината и да спомага с уменията си като актьор в
трупата на Роза Попова. След няколко години работи като драматичен
администратор в Русе, година по-късно вече е директор на
пътуващия драматичен театър „Български театър“ София. Заедно със съпругата
си Жана Гендова са основоположници на Софийски пътуващ театър, с който обикалят
десетки кътчета на китната ни България.
Вероятно
се питаш където остана мечтата за киното, спокойно - в сърцето му е.
Увлечен от работата си в театъра, Васил не забравя мечтата си да покаже и
на Родината седмото изкуство. След дълги и неуморно борби с консервативното
мнение на обществото по повод непознатото до момента изкуство, Васил
основава първата филмова кооперация „Янтра филм“. По това време родната
общественост възприема киното като лековато забавление и трудно приема този нов
за България вид развлечение. С идеите и творчеството си обаче, Васил разчупва
това всеобщо мнение и бива инициатор за създаване на първия Съюз на артистите в
България, след това учредява Съюза на кинодейците, както и първия съюз на
филмовите дейци.
Комедията
„Българан е галант“ е първият за България игрален филм – черно-бял и ням.
Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов, който усърдно
работи спомаган от прожекциониста на киното – испанецът Гаетано Пиа
де Флорес, който от своя страна многократно изразява възхищението си по
амбицията и любовта на сънародника ни към кинематографията.
Запис от филма липсва, днес няма копие, а оригиналът му изчезва скоро след представянето му, когато унгарският собственик на "Модерен театър" взема единствения запис със себе си и потъва в забрава. Прецизно подреденият сюжет, повлиян от популярните по онова време комедии на Макс Линдер е впечатляващ за критичната българска публика. В черно-бялата продукция Българан изпъква като скромен, наивен, влюбен младеж, който е загубил ума си по изискана дама, която дава добър урок на своя млад ухажор, възползвайки се от неговата наивност. След като Българан е изигран“ да ѝ купува какви ли не подаръци, да я води на скъпи заведения, той получава само един дребен бакшиш, който му напомня да не бъде толкова лековерен със следващата красива дама в живота си.
Изчезването на единствения запис на филма съвсем не обезкуражава нашенеца, напротив – той е успял да сбъдне най-голямата си мечта и въпреки скептицизма на българите по това време, успява да привлече внимание към киното. Едва 23-годишен, усилията му продължават с пълна сила. След създаването на „Българан е галант“ , Васил създава първият български звучен филм „Бунтът на робите“, като това е и първият филм за Васил Левски. Продукцията е заснета 1932 година в Карлово и още тогава Гендов вече набира последователи и съратници, които пламенно заразява с ентусиазма си по филмовото изкуство. В пресата за създаването на този филм, Васил споделя:
„За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес”.
Пряко на всичко това, в следващите си игрални филми, Гендов дава превес на „греховете от улицата” – алкохолизма, хазарта, проституцията. Някои от героите му са влюбени бонвиванчета, други обаче имат тежка съдба – комарджии, пияници, измамници или крадци се борят със съдбата си, побеждават порока и стигат до така жадуваното изкупление.
Във всичките си филми Васил е сценарист, режисьор и изпълняващ главната роля. Радва се на интереса от публиката, обикаля страната, за да разпространява българското включване в киното, и се гордее със сбъдването на мечтата си.
Ето този човек е велик - оставил трайна следа, която и до днес се развива. Амбициозен, трудолюбив, прозорлив и умен, той завърта киномашината, за да има и днес българско кино. След него десетки сънародници записват членство в съюза на филмовите дейци, набират последователи, купува се техника от Европа и света – седмото изкуство намира своето място в България благодарение на Васил Гендов.
Сънародникът ни от Сливен е пример за устремеността, която трябва да притежава един човек силно вярващ в идеите си, въпреки приетите догми и временното неодобрение на масата от хора. Васил е зората на българското кино и неговата най-наситена филмова лента
Ето заради такива истории си заслужава да се будя сутрин, истории на личности за пример, истории на българи, които вдъхновяват.
Източник: uspelite.bg.
