На старобългарски „страст” е „страдание”. Това е Седмицата на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Спасителя наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната си неизбежност. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
На Велики понеделник Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. В този ден, Иисус, обхванат от свещен гняв, прекатурил масите и прогонил търговците от храма, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
На Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф, Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве;
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца;
На Велики петък - Разпети петък, в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
