За 100-годишния юбилей, в дома на юбиляря се събраха четири поколения от големия род, дошли от близо и далеч, за да празнуват заедно. Голямата фамилия на дядо Испиридон непрекъснато се е разраствала във времето и днес усмихнат и щастлив, той не можеше да се нарадва на своите четирима внуци и седмината правнуци. С насълзени очи виновникът за родовия празник с гордост разказваше за своите наследници.
Дядо Испиридон с вълнение каза, че най-голямото щастие за него е да ги вижда всички заедно и все така да се обичат и да се ценят. Със закачлива усмивка и с неподправено чувство за хумор, столетникът призна, че се чувства като петнадесетгодишен, защото наскоро е прочел за един „старец“, който е на 115 години.
Сега с нетърпение очаква да се появят и първите му пра-правнуци, за да ги види и да им се порадва.
На празника на юбиляря специални гости бяха представители на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните на България, водени от председателя Лъчезар Генов, председателя на Общинския съюз в Мездра инж. Стефчо Симеонов, както и неговият боен другар - 93-годишният о. з. кап. Илия Григоров от Влашко село (дн. Царевец).
За своя вековен юбилей той получи поздравителни адреси от Съюза на ветераните на България, от Съюза на ветераните - Враца, Съюза на ветераните - Мездра. Но най-трогателен бе моментът, в който дядо Испиридон получи специален поздравителен адрес от община Невестино. Сълзи на радост, примесени с тъга, че е далече от родния си край.
Председателят на на областния съвет на Съюза на ветераните от войните Лъчезар Генов каза, че за него е чест да присъства на този специален ден, защото живите фронтоваци в нашия край остават все по-малко: "Гордея се, че все още ги има тези герои, тези истински българи, но законите на времето са неумолими. Аз съм потомък на загинали още през Първата световна война герои и за мен е повече от дълг да почитам и пазя не само паметта на загиналите, а и да отдавам дължимото на оцелелите. Това са хора, които са давали живота си в името на родината, в името на България. Докато ги има тях, ние сме длъжни да се грижим за тях и да ги почитаме, защото те са живата памет, която ние трябва да предадем на своите деца и внуци!“
