За трета поредна година и в Моравица спазиха ритуала за спасяването на Кръста Господен. След службата в храма „Св. Николай Чудотворец“, миряните се отправиха с литийно шествие към вира в местността „Радово поле”, където шестима смелчаци се хвърлиха в студените води. В Мездра само трима ентусиасти се престрашиха да се хвърлят в студените води на река Искър, за да спасят Христовия кръст.

И тази година в мездренското село Царевец продължиха традицията за отбелязването на един от големите български народни женски празници – Бабинден. Селото се слави със своята вяра и почит към традициите и обичаите, предавани през поколенията.

В навечерието на Трифон Зарезан по стар стил – 14 февруари, Археологическият комплекс „Калето“ в Мездра за осма поредна година бе домакин на традиционните Дионисиеви празници. Подножието на античната крепост събра множество граждани на Мездра, дошли да отбележат традиционните Дионисиеви празници. Гостите бяха посрещнати с чаша греяно вино от ароматни плодове и подправки, приготвено по автентична средновековна рецепта

Тазгодишното издание бе открито с почит към „Огнесъздадения“ Дионисий, съчетан с тракийски орфически и дионисиев ритуал.

Като продължение на почитта към еликсира на боговете, виното, в столицата на виното в Северозапада - мездренското село Типченица, жители и гости се събраха в местността "Гложето”, където по стар стил почетоха покровителя на лозята и виното Свети Трифон Зарезан, и ритуално зарязваха лозята. Празникът започна с водосвет, отслужен от енорийския свещеник отец Васил Николов, който благослови лозовите масиви и присъстващите.

В село Царевец също отбелязаха Деня на лозарите и виното – Трифон Зарезан. И както повелява традицията, всички се събраха, за да изберат„царя на лозята“, който зарязва асмите и нарича за благодатно време и плодородие.

Богат и пребогат е празничният календар на българите, наследен от предците ни и пазен и съхраняван до днес. Сред богатото наследство на българските традиционни обичаи важно място заема лазаруването. Денят на надеждата, на младостта и красотата, денят на възраждащата се природа. По отколешна традиция в този ден лазарки шетаха и наричаха за здраве, благополучие и берекет в Ребърково, Брусен и Царевец, внасяйки във всеки дом радост и надежда за здраве и благоденствие и да пробудят земята за нов живот.

Празникът на билките и „мълчаната вода“ - Еньовден пък бе отбелязан от възпитаниците на Професионална гимназия „Ал.Константинов” представиха еньовденски обичаи и ритуали, както и традиционната еньовденска трапеза.

В деня на „Свети апостоли Петър и Павел“ – Петровден, жители и гости на Ребърково почетоха храмовия си празник. Църквата в мездренското село е единствената в община Мездра, посветена на двамата Христови ученици.

В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден Струпешкия манастир „Свети пророк Илия” отново събра миряни от цялата страна да почетат паметта на Свети пророк Илия, смятан според народните вярвания за небесен покровител на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.

Навръх Димитровден и жителите на мездренското село Царевец, известно със своите майстори каменоделци отбелязаха троен празник - Деня на селото, Деня на строителя и храмовия празник на църквата „Св. Димитър“.

В две села отбелязаха големия християнски празник Архангеловден. С архиерейска света литургия, оглавена от Врачанския митрополит Григорий в Крета отпразнуваха храмовия си празник. Църквата „Св. Архангел Михаил“ в селото е една от най-старите в Община Мездра, построена в края на по-миналия век.

За жителите на Руска Бела тази година празникът бе двоен, тъй като храмът отбеляза своята 20-годишнина.

В деня на свети Николай Чудотворец - Никулден в мездренското село Ослен Криводол отвори врати новопостроеният храм "Св. Николай Чудотворец”. Така все още недовършеният храм събра миряните от три села – Ослен Криводол, Синьо бърдо и Лик, дошли да запалят свещичка и да се помолят на светеца небесен закрилник за здраве и благоденствие.

На 6 декември жителите на мездренското село Горна Кремена също спазиха традицията и почетоха своя храмов празник - свети Николай Чудотворец - покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.