Съществен дял от българското национално наследство са прочутите у нас и в чужбина ръчнотъкани чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските народни художествени занаяти, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес.
Развитието на орнаменталната декорация и цветовото богатство са обусловени от българския национален бит, обичаи, традиции и празници.
Първите сведения за производството на килими в Чипровци датират от началото на XVII век. През 2014 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, на сесия проведена в Париж, вписа „Традицията на производство на чипровски килими“ в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство.
Над 600 тъкачни стана произвеждали ежегодно хиляди килими с характерни имена: „Гарибалда”, „Цвекетата”, „Лозницата”, „Колата”, „Венците” и др. Те стават известни като „Чипровски килими”.
В много случаи наричат килимите „Берковски”. Ами Буе в пътеписа си (1836 – 1838 г.) отбелязва следното: „Характерно е, че тази индустрия е ограничена само в този град (Пирот), както и в Берковица, в България, без да се разпространява в никой съседен град.” Главни купувачи на килимите са турската армия и населението.
Всяка година Втора турска армия прави поръчка в Берковица за изработването на 8000 броя килими на обща стойност 2 товара и 40 000 гроша. Чипровски килими са се изнасяли на Пиротския, Узунджовския, Ескиджумайския и др. панаири, където търговци от разни страни са закупували големи количества. Годишно в Берковица се произвеждали над 10 000 килима.
През октомври 1877 г. за изложбата в гр. Калифа – Америка, от Берковица са изпратили един голям, естествено оцветен килим на стойност 500 гроша и един китен, естествено оцветен за 80 гроша.
През 1929 – 1930 г. Берковската популярна банка обзавела и издържала килимарски курс с цел да създаде обучени килимарки в града.
Българският културен институт в Братислава даде заслужена оценка и признание на чипровските килими, давайки надежда за ново възраждане на килимарството в Берковица,Чипровци и региона.
Изложбата ще остане в Братислава до 3 ноември.
Източник:berkovitsa.bg
