Преди 30 години световните лидери поеха исторически ангажимент към децата по света, като приеха Конвенцията на ООН за правата на детето. Конвенцията за правата на хората с увреждания, одобрена от Общото събрание на ООН през декември 2006 г., укрепва правата на децата с увреждания и въвежда нови задължения за страните за премахването на бариерите, които ограничават тяхното участие във всички сфери на живота.
България e ратифицирала и двете конвенции. През последното десетилетие страната предприе важни стъпки към приобщаването на децата с увреждания. Въпреки усилията на национално ниво обаче децата с увреждания продължават да са едни от най-изключените и невидими групи в обществото.
"УНИЦЕФ България" прави кампанията, за да повишим информираността, разбирането и чувствителността по отношение на правата на децата и младите хора, живеещи с увреждания. "Искаме да чуем техния глас и да ги овластим, като ги поставим в центъра на кампанията. Започваме с Елена от Варна, Мария от Враца, като в рамките на кампанията, с подкрепата на нашите медийни партньори, ще разкажем над 15 вдъхновяващи истории на деца, младежи и млади хора с различни способности", казват от детския фонд на ООН.
На 20 ноември, в рамките на кампанията, УНИЦЕФ и БАЛИЗ ще организират и национален форум, посветен на младежите и младите хора с увреждания.
Около 15% от населението на света живее с увреждания. 5.1% от децата (или 95 милиона) имат увреждания, от които 13 милиона (0.7%) имат тежки увреждания.
Въпреки че няма пълни данни за точния брой на децата с увреждания и затруднения в България, предполагаемият им брой е около 32 хиляди.
През последното десетилетие бяха затворени всички домове за деца с увреждания и половината от Домовете за медико-социални грижи за деца, което доведе до значително намаляване на броя на децата в резидентна грижа - от 7 587 през 2010 г. до 633 в края на 2018 г.
С приетия в края на 2015 г. Закон за предучилищното и училищно образование бяха създадени условия за приобщаване на децата с увреждания в общата образователна система. През учебната 2018 – 2019 г. 22,000 деца с увреждания и специални потребности посещават училища и детски градини.
Въпреки националните усилия обаче децата с увреждания продължават да са една от най-изолираните и невидими групи в обществото. При тях има повишен риск от раздяла от биологичните си семейства, по-голяма вероятност да живеят в институционални грижи или да останат извън училище или детска градина. Според данните за 2018 г. около 90% от всички деца в Домовете за медико-социални грижи за деца и 50% от децата в Центровете за настаняване от семеен тип са деца с увреждания. Приблизителният брой на децата с увреждания, които не посещават училище, е около 10 000. Освен това има данни, че много от младежите с увреждания на възраст между 15 и 24 г. не са заети с работа, учене или обучение.
