По думите на Нинова, интерес в учениците предизвикват както животните и растенията, доколкото ги има там, така и различните любопитни факти и рекорди, свързани с този континент. „Антарктида се изучава в шести клас, в часовете по география, последен раздел. За съжаление има само няколко урока и само няколко часа са отделени, но се изучава цялостно – природа, богатства, научни изследвания, България на Антарктида“, обясни учителят по география.
Благой Василев, който се занимава с изследвания на едрите бозайници в Институт за гората към БАН, разказа, че Антарктида е едно от малкото места, където животинският свят се развива, подчинявайки се изцяло на природните закономерности.
„В такива места животните не са подложени на експлоатация от човека, поради което не изпитват страх от него. По-скоро проявяват любопитство при срещи с хора, изразяващо се в трупане на знания за този нов за тях субект. Това е особено ценно при проучвания на фаунистичния компонент в екосистемата, тъй като се получават най-чисти (без антропогенни смущения) резултати за организацията на популациите и функциите които изпълняват в екосистемата. В допълнение, поведението на животните е продиктувано единствено от мястото им в хранителната верига, характерно за напълно диви местообитания“, посочи ученият.
Според него изучавайки причинно следствените връзки във взаимоотношенията между отделните видове, както и между тях и средата, ще можем да си представим по-ясно как протича еволюционният процес. „По този начин ще се натрупат знания за функционирането на ненарушени екосистеми, необходими за управлението на процесите във вече нарушени от антропогенни влияния, като по начин ще се цели тяхното възстановяване. Конкретно поставените цели за бъдещи експедиции до Антарктида са събиране на проби за извършване на ДНК анализи, наблюдения на животинските видове - директни и със фотокапани, установяване на хранителния спектър на отделните видове“, обясни още Благой Василев.
