Изследванията показали, че главна роля за стареенето имат гени, които са нужни за поддържане на нормалните функции на клетките, но в напреднала възраст допринасят за увреждането и смъртта им.
Една от хипотезите гласи, че стареенето и свързаната с него смърт, са програмирани от еволюцията.
Колкото по-дълга е продължителността на живота на дадено същество, толкова по-голямо е потомството му, на което ще бъдат предадени гените му.
Организмите, които могат да се възпроизвеждат безкрайно дълго, получават еволюционно преимущество пред всички останали видове.
Затова стареенето би трябвало постепенно да изчезне. За да бъде решено това противоречие, е предложена концепцията за т.нар. антагонистична плейотропия.
Плейотропия е наречен ефектът от множествени действия на ген, когато изпълнява едновременно няколко функции.
Концепцията се състои в това, че един и същ ген може да допринесе за плодовитостта на дадено живо същество и за стареенето му. В резултат на което, ДНК бързо се разпространява сред популацията, независимо че смъртта е неизбежна за всеки носител на гена.
С това е свързана "недалновидността" на еволюцията, когато се подбират единствено онези признаци, които осигуряват незабавно преимущество, а не тези, които са по-изгодни в дългосрочен план.
Тъй като хипотезата бе потвърдена с помощта на математически модели, трябваше да се открият конкретни гени с антагонистична плейотропия, които допринасят за стареенето.
Експериментите са извършени с нематоди Caenorhabditis elegans, като за целта са изследвани няколко гени. Резултатите показали, че за стареенето допринася ДНК, която е отговорна за процеса автофагия.
Учените са на мнение, че откритието ще допринесе за разработване на терапии срещу болестта на Алцхаймер, на Паркинсон и на Хънтигтън.
Източник: lentata.com
