Когато избухнало неочакваното и жестоко осмо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), прекрасна дружба свързвала двамата римски войници Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и често говорел пред езичника Полиевкт за Христовата вяра.
Християнските истини не били безразлични на разумния и благороден Полиевкт, но Неарх се безпокоял да не би неговият приятел да се отрече от него, когато го предадат на мъчения при засилващото се гонение след втория едикт на Валериан през юли 258 г. За най-голяма негова радост, Полиевкт му отговорил, че отдавна е приел в душата си неговия Бог, че се гнуси от идолите и винаги е изпитвал вяра в Христа, Сина на единия и истински Бог и само името християнин му е липсвало.
За да потвърди казаното, Полиевкт се затичал към градския площад, прочел на всеослушание Валериановия едикт, разкъсал го на парчета и го захвърлил под нозете на минувачите. Палачите го осъдили на смърт.
Св. Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх. В посветения на Полиевкт храм се молили родителите на преподобни Евтимий Велики (377-473 г.) и самият той.
Внучката на Валентиниан III (419-455 г.) – Юлиания, построила в чест на свети Полиевкт великолепен храм в Цариград през времето на император Юстиниан (527-565 г.). Мощите на мъченика се намирали в този град до ХIV- ХV век.
Свети Петър бил брат на Василий Велики, десети и последен син на родителите си. Особено голямо участие във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина. Тя му дала най-възвишеното познание, като от ранна възраст насочвала ума му към изучаване на Божието Слово.
Благодарение на грижите на Макрина, юношата станал толкова добродетелен, че по думите на брат си, Григорий Нисийски, “в живота си след това бил, струва ми се, не по-долу от Василий Велики по добродетели. Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил епископ на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер.
Впоследствие свети Петър бил поставен за епископ на Севастия Арменска. Като епископ той присъствувал на II Вселенски събор против Македоний през 381 г. в Константинопол. Починал в края на IV в.
