Свети Василий, презвитер на църквата в град Анкира, Галатия, се стараел да учи хората в истината на християнството, да ги отвръща от пътя на дявола и от злите му дела. Но през IV век в града му се е ширела арианската ерес.
Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианитеРечник при цар Констанций(337–361 г.). В това време той се прочул като голям ревнител на православието и истински пастир на християнската община в Анкира (днешна Анкара). А когато на престола се възкачил Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, Василий явно изобличавал това ново нечестие и укрепявал своите люде във вярата. Затова той бил хвърлен в тъмница.
Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, Василий бил заведен пред него и царят започнал да го уговаря да се откаже от вярата Христова, като му обещавал почести и богатства. Василий отговорил, че вярва в своя Христос, и предрекъл, че царят скоро ще изгуби царството си и ще издъхне в люти мъки,а тялото му няма да бъде погребано.
Разгневил се Юлиан и заповядал всеки ден от тялото на Василия да се одират седем ремъка от кожата му. Това правели мъчителите няколко дни. Когато Василий излязъл отново пред царя, той сам одрал един ремък от собствената си кожа и го хвърлил в лицето на Юлиан, като му извикал: "Вземи, Юлиане, и яж, ако ти е сладко това ядене, а за мене Христос е живот!"
Това оскърбление било разгласено из града и царят от срам тайно напуснал Анкира и заминал за Антиохия. Продължили жестоко да мъчат св. Василия, който предал душата си на Господа в 363 година.
Датата 22 март бележи и победата на цар Иван Асен ІІ над Теодор Комнин в битката при Клокотница през 1230 г. Тя се е състояла на 22 март или 9 март по стар стил.
