Когато започнало гонението при император Диоклетиан, Йерон, братята му и още 30 други християни, били заловени и обвинени, че проповядвали друга вяра и отклонявали много хора от официалния култ, което се смятало за държавна измяна. След ужасни изтезания всички били обезглавени в 298 г., пишат от БТА.
Преподобният Лазар е роден в село край град Магнезия в Западна Мала Азия (днес в Турция) в средата на Х век. Получил образование в близък манастир и после, воден от желанието си да посети Светата земя, заминал за Йерусалим. Той посетил и се поклонил на всички светини там. Накрая се установил в манастира "Свети Сава Освещени", където станал монах, а след време бил ръкоположен и за свещеник и прекарал 10 години.
След набези на арабите, които осквернявали храмовете и манастирите, той бил принуден да избяга обратно в родния си край. Подвизавал се недалече от град Ефес в планината Галисия, откъдето бил наречен и Галисийски. Отначало преподобният живеел сам в килия, но по-късно около него се събрали други монаси и се образувал манастир. Тогава свети Лазар издигнал една каменна колона (на църковнославянски език наричана стълп; оттук идва и определението "стълпник"), и живял на върха ѝ в уединение и молитва. Бог му дал благодатни сили да върши и чудеса. След като се подвизавал така дълги години, той се упокоил в дълбока старост през 1054 г.
На днешната дата църквата почита и св. мъченик Таврион.
