Въпреки това, кротката Матрона вярно и усърдно служела на своята господарка, без да възразява на хулите ѝ и тайно се молела на Христос Бог. Тя така била възпитана и се стараела да бъде вярна на Христовото учение за любов към всички хора, дори и към враговете си.
Един ден господарката ѝ узнала, че докато тя ходела в синагогата, Матрона скришом от нея ходела на християнско молитвено събрание. Това много я подразнило и тя най-строго наказала слугинята си. А в онези времена властта на господарите над слугите им била почти неограничена.
След това Падила започнала зорко да следи къде ходи Матрона и щом установила, че момичето продължава да ходи на християнските богослужения, решила да я откаже завинаги.
Подложила я на жесток побой с камшици и я затворила в подземието на господарската къща. Там я държала вързана, без храна и вода. Изтезанията продължили дни наред, като господарката постоянно настоявала Матрона да се отрече от своята вяра.
Тези настоявания тя обосновала и с императорския указ за почитане на езическите божества, особено на Юпитер (Зевс по гръцки) и на личността на императора, който бил обожествяван приживе.
Но Матрона не можела и да си помисли да се отрече от Иисус Христос. Господарката повторила дни наред тези наказания, докато най-после чрез глад и побой тя погубила девойката. Тогава взели тялото на светата мъченица и го захвърлили извън стените на града.
Християни прибрали тялото ѝ и го погребали с почит.
