През втората половина на I в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си, което означава “премъдрост”. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела. София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито.
Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра на 12, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години), останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко и принудил майката през цялото време да гледа нечовешките изтезания и страданията на невръстните си деца.
Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на мъчение. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима и мъчителят издал заповед да я обезглавят.
Императорът заповядал да подложат и втората – Надежда, на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото й с железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето й сияело с неземна усмивка.
Победен от девицата, Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.
Озлобеният мъчител заповядал да хвърлят най-малката - Любов, в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. След това излязла от пещта здрава и радостна.
Царските слуги продължили с мъченията, но не пречупили вярата и волята на малката мъченица. Безсилен пред голямата и искрена вяра на малките момичета, императорът издал и третата присъда - Любов да бъде обезглавена.
Момичетата издържали изтезанията, но не се отрекли от вярата си, заради което намерили смъртта си. Императорът разрешил на майка им, света София, да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си, умира и майка им, която също била погребана при тях.
Според народните обичаи, на масата днес се слагат прясна питка и грозде.
