Говори се, че на младини бил почитател на Поликарп, а последният бил ученик на ап. Йоан. Макар че Ириней получил образование, все пак принадлежал на Запада. Както почти всички писатели от I и II век, така и Ириней владеел гръцкия език.
Ириней щателно проучвал фалшивите учения. В своите съчинения аргументирано изтъквал, че както Старият завет, така и Новият завет са категорично против гностиците.
Ириней виждал “в единството на християнското вероизповедание” най-мощното оръжие против ересите. Многократно наричал своето верую “правило на истината”. Смисълът на това верую бил един Бог-Отец всемогъщ, един Христос-Син Божи, въплътен в плът за наше спасение, и Светият Дух, Който чрез пророците възвестявал Божиите намерения: безгреховно зачатие, страдание, възкресение, възнесение на любимия Исус Христос, нашия Господ, и Неговото второ идване, за да възкреси в тяло човешкия род. Църквата притежава само една душа, както светът имал само едно слънце.
Според Ириней авторитетът на християнската вяра се основавал на Словото Христово, а последното се съдържа в Библията, обяснено е в писанията на апостолите и е предавано чрез църквата.
Свети мъченик Луп живял при царуването на император Аврелиан (царувал от 270 до 275 г., бел.ред.) и бил роб на един господар, но свободник в Христа Господа (сравн. 1Кор. 7:22, бел.ред.), в Когото вярвал. Преизпълнен с благочестива ревност, свети Луп разбил бездушните елински идоли, а други хвърлил в морето. Като видели това, нечестивите идолопоклонници се преизпълнили с ярост и се нахвърлили срещу светеца с извадени мечове, възнамерявайки да го посекат, но изпаднали в безумие и сами се посекли един друг. Светецът стоял невредим сред езичниците и им проповядвал словото Божие, преизпълнен с вяра, премъдрост и Божия благодат. Свети мъченик ЛупВъпреки всичките си усилия нечестивите не могли да вържат светеца, защото им пречела Христовата сила, която не допускала дори да се приближат до Христовия мъченик. Затова, застанали надалеч, те започнали да стрелят с лъковете си срещу него, но вместо това се поразявали взаимно. А свети Луп, който стоял пред тях като мишена, не само не бил убит, но дори не бил ранен. И тъй като още не бил кръстен и много копнеел за светото кръщение, за да не умре от ръцете на мъчителите като нехристиянин, той се помолил на Господа и веднага от небето върху него се изляла вода. Така светият Христов мъченик приел свише божественото кръщение, в присъствието на всички елини, които го гледали и се изумявали от ставащото.
След това Луп се предал доброволно, като непорочен агнец на заколение в ръцете на нечестивите. А те го взели и го отвели при хегемона. Отначало хегемонът се опитвал с ласкателства да убеди светеца да отстъпи от своя Господ и да се поклони на идолите, но не могъл да го прелъсти. Тогава заповядал да го бият без милост с пръчки, а после го предал и на други мъчения, но като не могъл да победи непобедимия раб Христов, го осъдил на посичане.
Свети мъченик Луп преклонил глава под меча и положил душата си за Христа, своя Господ*. Верните го погребали с подобаващи почести, а от гроба му се подавало изцеление на всички недъзи и болести, заради светите му молитви и благодатта на нашия Господ Иисус Христос.
