В началото на четвъртия век настанало жестоко гонение. До началника на окръга, където тя живеела, стигнал донос за нейната християнска дейност. Била повикана на съд. Началникът Дометиан я запитал вярно ли е това, че е християнка, и че че ти заблуждава хората да стават християни?
Харитина отговорила, че наистина е християнка, както и това, че привежда хора към нейния Господ Исус Христос.
Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при областния управител.
Напразно управителят правел опити да я убеди да се отрече от своята християнска вяра. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.
Накрай я осъдил на обезчестяване. Така в онова време често постъпвали египетските съдии. Но светата девойка се помолила на Бога и тъй издъхнала, като запазила непорочно девството си.
Тялото й било сложено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските вълни го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
