Иконата "Св. Богородица - Достойно есть" сенамирала в българската килия в местността Пение, близо до Карея - административния център на Света Гора. Историята на тази икона е свързана с православното песнопение "Достойно есть".
Според преданието, през IX век славили Богородица с песнопение "Честнейшую херувим...", съставено от Козма Маюмски през VI век. Чудото се случило през 982 година в килията на стар монах и послушник. Късно през нощта старецът се отправил в манастира на всенощно бдение, а младият послушник останал сам. На вратата се почукало. Послушникът не се учудил - в Атон имало много монаси, а в планината живеели отшелници, които понякога слизали при своите събратя. Послушникът се поклонил на непознатия гост, далму вода да пие и му предложил да си почине. Заедно с госта те започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до "Честнейшую херувим..." тайнственият гост неочаквано отбелязал, че по техните места пеят тази песен по друг начин, добавяйки пред "Честнейшую..." думите "Достойно есть, яко воистину блажити тя, Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и матер Бога нашего".
И когато монахът започнал да пее тези думи, иконата на Божията Майка, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. Той помолил госта да запише чудните слова и понеже не намерили никаква хартия и писмени принадлежности, непознатият монах ги начертал с пръст върху каменната плоча, която поддавала под пръстите му, сякаш била от восък и помолил да научат всички християни така да славославят Пресветата Богородица.
След това гостът, нарекъл се смиреният Гавриил, станал невидим, а иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина. Потресен от случилото се, послушникът едва дочакал стария монах, разказал му за тайнствения непознат гост и му показал каменната плоча с думите на молитвата.Старецът разбрал, че в килията е идвал архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията Майка.
Старецът и послушникът разказали за случилото се. Отнесли плочата в Карея, по-късно в Цариград, и тогавашният Патриарх написал до всички патриарси и оттогава тази ангелска песен се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят - навсякъде, където има поне един православен престол или живее поне един православен християнин.
А иконата, пред която за първи път на земята била произнесена тази молитва, започнали да наричат "Достойно есть". Скоро тя била пренесена в съборния храм на Карея, където се намира и до днес.
