В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово, до 3 г. след това, в град Хеврон живял един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.
Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.
На този ден православните християни почита паметта и на Света Поликсения. Тя била родом от Испания и живяла през I в. след Христа, по времето на светите апостоли и била тяхна ученичка. От раждането си и в младостта си, Поликсения била езичница. Заедно с по-голямата си сестра Ксантипа, която била съпруга на Пров, управник на тази страна, девицата Поликсения чула за Божественото учение на Христа Спасителя от свети апостол Павел, когато той проповядвал в Испания. И тогава Ксантипа и Пров приели християнство, а Поликсения все още оставала езичница, порадикоето била сполетяна от нещастия, докато не приела христовата вяра.
Светата дева Ириада живеела в Александрия. Веднъж, като отишла на извора, за да си налее вода, тя видяла един кораб, който спрял на брега; на този кораб се намирали множество девици, мъже, йереи, дякони и монаси; всички те били оковани във вериги, защото ги водели на мъчение заради изповядване на името на Иисуса Христа. Внезапно Ириада пламнала от голяма любов към Господа; като се отказала от носенето на вода, тя доброволно се присъединила към Христовите затворници и била окована във вериги заедно с тях. След като корабът пристигнал в египетския град Антинопол, света Ириада преди всички други претърпяла жестоки изтезания и била посечена с меч, а след нея и всички останали запечатали с кръвта си своето изповядване на вярата си в Иисуса Христа. Света Ириада загинала около 308 година. Вторично паметта й се празнува под името Раиса и е на 5 септември.
Днес почитаме паметта и на светите мъченици Андрей, Йоан, Петър и Антонин. Те пострадали по времето, когато Африка била под властта на жестокия княз Ибрахим, при превземането и разрушаването на сицилианския град Сиракуза.
