Корнилий бил римски центурион, който служил в Кесария в Палестина. Като римски офицер той бил езичник, но по-късно се заинтересувал от еврейската вяра. Корнилий, според книгата Деяния на апостолите в Новия завет, бил праведен и благочестив човек, който се молил и винаги давал милостиня. Докато се молил, той имал видение на ангел, който му казал да изпрати хора при Петър, който по това време бил в Йопия (съвременна Яфа).
Докато Корнилий изпращал слугите си след Петър, апостол Петър също имал видение, което го подготвило да приеме езичниците. Петър, следвайки Божиите указания, отишъл при Корнилий. Когато Петър пристигнал при Корнилий и чул свидетелството му, той му проповядвал за Исус Христос. След това Корнилий и целият му дом били кръстени в Светия Дух.
Корнилий станал първият езичник, който се покръстил, без първо да спазва еврейския закон, което е било важна стъпка в разпространението на християнството сред нееврейските народи. Това събитие оказва значително влияние върху развитието на ранната църква и определя нейната отвореност към всички народи.
У нас в нощта на предпразненството на Кръстовден, в нощта на 13 срещу 14 септември, хиляди християни почитат празника в Кръстова гора - силно енергийно място и носи това име, защото именно там планините образуват кръст. В манастира се съхранява и част от Христовия кръст, донесен в Константинопол от царица Елена.
Поверия, традиции и обичаи, свързани с празника
Ако вятърът, който духа от юг, обърне посоката си и стане западен, това ще доведе до дъжд. Ако на този ден луната е червена, това вещае, че времето ще бъде ветровито.
В този ден не трябва да спите на две възглавници, защото в противен случай висшите сили ще ви отнемат щастието в любовта и работата. Не трябва да приготвяте за любимия човек ястия с люта ряпа - това вещае раздяла. Забранено е да се вдигат сватби на този ден - двойката ще бъде нещастна.
На този ден Църквата почита и Светите мъченици Гордиан, Макровий, Илия, Зотик, Лукиан и Валериан пострадали в началото на IV век в Пафлагония (Мала Азия) по времето на император Валерий Лициний (307–324), отявлен езичник, който жестоко преследвал християните.
