Като пораснала тя почнала да прави впечатление не само с телесната си красота, но и с добрия си характер, с кротост, целомъдрие, чиста мисъл и светла вяра в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.
В началото на четвъртия век настанало жестоко гонение. До Дометиан, началник на окръга, където Харитина живяла, стигнал донос за нейната християнска дейност. Той я извикал на съд и я запитал вярно ли е че е християнка и заблуждава хората да стават християни.
Харитина отговорила смело, че това е истина, както и че привежда хората в истинската вяра към Господ Иисус Христос. Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това я препратил на съд при областния управител.
Напразно управителят правел опити да я убеди да се отрече от своята християнска вяра. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.
Накрай я осъдил на обезчестяване. Така в онова време често постъпвали египетските съдии. Но светата девойка се помолила на Бога и тъй издъхнала, като запазила непорочно девство си.
Тялото й било сложено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските вълни го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
Свети Дионисий Велики, епископ Александрийски
В началото на третия век в Римската империя утихнали жестоките гонения против християните. Бедствията, които от всички страни се струпали върху огромната държава, отвлекли вниманието на езичниците от християните. Сега хората на Църквата могли по-свободно да се заемат с благовестие, наука, опровержение на лъжеученията, които разстройвали църковния мир.
В това време се славило твърде много огласителното училище, основано отдавна в Александрия. Ръководител на това училище станал Дионисий, ученик на знаменития Ориген. Той добре бил изучил всички тогавашни науки. Като приел с цялата си душа християнската истина, почнал ревностно да я разпространява, като доказвал същевременно неправилността на еретическите учения.
Тия грижи Дионисий имал и тогава, когато станал александрийски епископ. Кротък и смирен, той твърдо защитавал истината и неуморно се трудил за благото на поверените му души.
Минало времето на спокойствието за Църквата. Император Деций Траян мислел да умилостиви боговете чрез строги мерки против техните врагове – християните. Той се надявал, че с това ще предотврати бедствията, които непрекъснато заплашвали империята. В 249 г. се заредили отново строги разследвания, мъчения, смъртни наказания. Мнозина от хрстияните показали малодушие. Съгласявали се да извършат жертвоприношения на идолите. Тъй можели да спасят живота си. Това дълбоко огорчавало истинските и ревностни служители на Христа Бога. С думи и дела те се стараели да повдигнат духа у слабите и немощните, да им внушават твърдост във вярата.
Като любещ пастир и наставник, епископ Дионисий употребявал всички усилия да държи бодро цялото си паство. Но излязла заповед и той да бъде заловен. Като научил за тая заповед, той чакал спокоен у дома си, да дойдат и да го вземат. Войници го търсили навсякъде, освен в дома му, като мислели, че св. Дионисий се е скрил някъде другаде. След известно време, придружен от група християни, отишъл извън града. Търсещите го войници го хванали и повели на разследване и смърт.
Ненадейно група непознати хора нападнали войниците, обърнала ги в бягство и освободила епископа и го отвели на безопасно място.
За епископ Дионисий останало неизвестно кои са тия хора, които го спасили за благото на Църквата, но те скрили себе си от погледа на историята.
След гонението, светителят продължавал да се труди за Божията църква. Починал в 264 година. В историята той е известен под името свети Дионисий Велики.
