Малките палавници бяха посрещнати от библиотекаря Димитринка Иванова, завеждаща „Детски отдел” в библиотеката, облечена в национална носия, превъплътила се в образа наБългария. Тя посрещна малките гости по стар български обичай с хляб и мед и с вълнуващ разказ за дивната хубост на майката земя!
„Ето ме, аз съм България! Вървя по земята от тринадесет века. Сях и жънах тази земя край Балкана. Думите ми са ясни и чисти като пирински върхове. Песните ми са звънливи като рилски ручеи. Аз имам житата на Добруджа и дъхавите ливади на Родопите. Дунав и Черно море целуват бреговете ми.
Аз съм Балгария – обичайте ме за яркото слънце и жарките рози. За отрудените ми длани и за мирното ми небе. Вярвайте ми, помнете ме и ме носете в песните си!”
Облечни в национални носии, с националните флагчета в ръце, възпитаниците на Наташа Гоцева представиха видеопанорама на нашата история от създателя на българската държава, кан Аспарух, до чутовния подвиг на опълченците от Орлово гнездо.
Видеопанорамата бе „разказана” със стихове, които припомниха страшното време на робството, борбите на народа ни за свобода, за вяра, за род и Родина. Поетичната композиция бе един своеобразен художествен прочит на българската история, наситена с хайдушка романтика, с многобройни кървави бунтове, с хиляди знайни и незнайни герои, за да се стигне до паметната дата 3 март 1878 година и Санстефанския мирен договор.
