Самата протозвезда е скрита от погледа в „шията“ на тази форма на пясъчен часовник. Протопланетен диск с ръб се вижда като тъмна линия през средата на шията. Светлината от протозвездата изтича над и под този диск, осветявайки кухини в заобикалящия газ и прах.
Най-разпространените характеристики на региона, облаците, оцветени в синьо и оранжево в това представително цветно инфрачервено изображение, очертават кухини, създадени, когато материалът се изстрелва от протозвездата и се сблъсква с околната материя. Самите цветове се дължат на слоеве прах между Webb и облаците. Сините области са местата, където прахът е най-тънък. Колкото по-дебел е слоят прах, толкова по-малко синя светлина може да излезе, създавайки оранжеви джобове.
Webb също разкрива нишки от молекулярен водород, които са били шокирани, докато протозвездата изхвърля материал далеч от себе си. Сътресенията и турбуленцията възпрепятстват образуването на нови звезди, които иначе биха се образували в целия облак. В резултат на това протозвездата доминира в космоса, отнемайки голяма част от материала за себе си.
Въпреки хаоса, който L1527 причинява, той е само на около 100 000 години - сравнително младо тяло. Като се има предвид нейната възраст и нейната яркост в далечна инфрачервена светлина, наблюдавана от мисии като инфрачервения астрономически сателит, L1527 се счита за протозвезда от клас 0, най-ранният етап на формиране на звезда. Протозвезди като тези, които все още са затворени в тъмен облак от прах и газ, трябва да извървят дълъг път, преди да станат пълноправни звезди. L1527 все още не генерира собствена енергия чрез ядрен синтез на водород, съществена характеристика на звездите. Формата му, макар и предимно сферична, също е нестабилна, приемайки формата на малка, гореща и подпухнала бучка газ някъде между 20 и 40% от масата на нашето Слънце.
Докато протозвездата продължава да набира маса, нейното ядро постепенно се компресира и се доближава до стабилен ядрен синтез. Сцената, показана на това изображение, разкрива, че L1527 прави точно това. Околният молекулярен облак е съставен от плътен прах и газ, изтеглени към центъра, където се намира протозвездата. Докато материалът пада, той се върти спираловидно около центъра. Това създава плътен диск от материал, известен като акреционен диск, който захранва материал към протозвездата. Докато набира повече маса и се компресира допълнително, температурата на ядрото му ще се повиши, достигайки в крайна сметка прага за започване на ядрен синтез.
Дискът, който се вижда на изображението като тъмна лента пред светлия център, е с размерите на нашата слънчева система. Като се има предвид плътността, не е необичайно голяма част от този материал да се слепва заедно - началото на планети. В крайна сметка този изглед на L1527 предоставя прозорец към това как са изглеждали нашето Слънце и слънчева система в ранна детска възраст.
Космическият телескоп "Джеймс Уеб" е водещата в света обсерватория за космически науки. Webb ще разреши мистерии в нашата слънчева система, ще погледне отвъд далечните светове около други звезди и ще изследва мистериозните структури и произхода на нашата вселена и нашето място в нея. Webb е международна програма, ръководена от НАСА със своите партньори ESA (Европейската космическа агенция) и Канадската космическа агенция.
НАСА показа първите снимки, направени от ракетата "Артемис", която бе изстреляна към Луната след няколко неуспешни опита. С полета на совалката без екипаж се открива новата изследователска програма на американската космическа агенция. Тя започва 50 години след последната мисия до спътника на Земята, съобщи NOVA.
Първите кадри от "Артемис" показват системата за орбитални маневри (OMS) на фона на нашата планета.
32-етажната ракета Space Launch System (SLS) излетя от стартовата площадка на космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал, за да изпрати безпилотната капсула "Орион" на триседмично тестово пътуване.
