Астрономическа обсерватория отпреди хилядолетия
Бегликташ представлява огромен ансамбъл от частично обработени мегалити, подредени в правилни кръгове върху скалиста поврхност. Проучванията показват, че комплексът е създаден в края на бронзовата епоха (около XIV в. пр.н.е.) и е функционирал като светилище, астрономически часовник и календар. Огромните скални късове, тежащи по десетки тонове, са разположени по такъв начин, че в дните на лятното и зимното слънцестоене слънчевите лъчи преминават през специално изсечени процепи, за да осветят точно определени символи и олтари. Архитекти и инженери и до днес недоумяват как древните хора са премествали и балансирали тези гигантски камъни без съвременна техника.
Аномалии, които побъркват уредите
Мястото е известно соите необясними физически и енергийни аномалии. Посетители и изследователи редовно съобщават, че дигиталните апарати, компасите и GPS навигациите блокират или показват грешни данни в сърцето на светилището. Според радиестезисти тук се пресичат мощни подземни водни и енергийни линии, които създават специфично магнитно поле. Мнозина твърдят, че след престой на Бегликташ усещат прилив на сила, пълно пречистване на ума и дори облекчаване на хронични болки.
Лабиринтът за праведници и Вратата към отвъдното
Един от най-впечатляващите елементи на комплекса е тясният скален процеп, висок над шест метра, през който според преданията са преминавали само праведните хора. Тракийските орфически ритуали са включвали символично „новораждане“ чрез провиране през тази тясна пукнатина. В края на светилището се намира и т.нар. „Врата към отвъдното“ – огромен мегалит, наподобяващ долмен, за който се вярва, че е служил за преход между материалния свят и царството на боговете. Дали Бегликташ е бил просто храм на Слънцето и Майката Природа, или е бил древна космическа площадка за връзка с висши цивилизации, остава една от най-големите мистерии на родната земя.
Източник: standartnews.com
