Въпросните молекули са известни като полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). На Земята те обикновено са в дима и смога от изгаряне на дърва, въглища, нефт, газ и други материали. Те са засичани в цялата вселена и често са смятани за дим към огъня на звездообразуването. Но новите наблюдения на телескопа "Джеймс Уеб" показват, че това може да не е така.
"Тези големи молекули всъщност са доста често срещани в космоса", каза Джъстин Спилкър, водещ автор на изследването. "Астрономите смятаха, че те са добър знак за формирането на нови звезди. Където и да се виждаха тези молекули, бебета звезди също бяха точно там и пламтяха. Благодарение на изображенията с висока разделителна способност от "Джеймс Уеб" открихме много региони с дим, но без образуване на звезди, и други с образуване на нови звезди, но без дим.
Телескопът забеляза полициклични ароматни въглеводороди много по-назад в пространството и времето от преди - в галактика, разположена на повече от 12 милиарда светлинни години. Това означава, че я виждаме такава, каквато е съществувала само 1,5 милиарда години след Големия взрив. За първи път тези молекули се регистрират в ранната вселена.
Самата галактика е открита през 2013 г., но е била необходима авангардната апаратура на космическия телескоп "Джеймс Уеб", за да могат да бъдат регистрирани молекулите. Дори и с нея е било необходимо явлението космическа леща.
Масивни обекти като галактики могат да изкривят самата тъкан на пространство-времето, което от своя страна огъва пътя на преминаващата светлина. Това може да увеличи отдалечен обект, който иначе би бил невидим за нас, и да го направи откриваем чрез феномен, наречен гравитационна леща.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър", допълва БТА.
