Космическият телескоп на НАСА, EKA и Канадската космическа агенция "Джеймс Уеб" насочва погледа си към мъглявината Рак в търсене на отговори за произхода на остатъка от свръхновата. NIRCam (Близка инфрачервена камера) и MIRI (Среден инфрачервен инструмент) на Webb разкриват нови подробности в инфрачервената светлина. Подобно на оптичното изображение с дължина на вълната на Хъбъл, публикувано през 2005 г., с "Джеймс Уеб" останките изглежда се състои от ясна структура, подобна на клетка от пухкави червено-оранжеви нишки от газ, които проследяват двойно йонизирана сяра (сяра III). Във вътрешността на остатъка жълто-бели и зелени пухкави хребети образуват големи структури, подобни на примки, които представляват области, където се намират прахови частици. Областта е съставена от полупрозрачен млечен материал. Този материал излъчва синхротронно лъчение, което се излъчва през електромагнитния спектър, но става особено жизнено благодарение на чувствителността и пространствената разделителна способност на "Джеймс Уеб". Генерира се от частици, ускорени до изключително високи скорости, докато се навиват около линиите на магнитното поле. Синхротронното лъчение може да се проследи в по-голямата част от вътрешността на мъглявината Рак. Клъстерите следват подобен на вълни модел в средата. В центъра на тази пръстеновидна структура има ярка бяла точка - бързо въртяща се неутронна звезда. По-нататък от ядрото следват тънките бели ленти на радиацията. Извитите клъстерите са групирани заедно, следвайки различни посоки, които имитират структурата на магнитното поле на пулсара. Обърнете внимание как някои газови нишки са по-сини на цвят. Тези области съдържат единично йонизирано желязо (желязо II).
Телескопът на НАСА, EKA и Канадската космическа агенция "Джеймс Уеб" (JWST) бе изстрелян през декември 2021 г. и от позицията си на 1,5 милиона километра той обикаля около Слънцето, давайки ни съвсем нов прозорец към Вселената. Използвайки своята камера за близка инфрачервена светлина (NIRCAM) и средния инфрачервен инструмент (MIRI), JWST изследва мъглявината Рак, останките от звезда, чиято експлозия е записана през 1054 г. Обектът, който е на 6500 светлинни години, може може да се види в малки любителски телескопи и без съмнение е един от най-изследваните останки от свръхнова.
Въпреки че е обект на многобройни наблюдения, все още има много въпроси без отговор относно природата на експлодиралата звезда, механиката на самата експлозия и състава на изхвърлянето. Използвайки инфрачервените възможности на JWST, изображението на Рака разкрива червени/оранжеви нишки прах около централната област. Нишките изплитат сложен модел върху цялата мъглявина, но в ядрото е фокусирано повече внимание.
Известно е, че в сърцевината на мъглявината има пулсар и именно този пулсар представлява истинските останки от звездата-прародител. Когато става "свръхнова", ядрото се срива, за да образува свръхплътния въртящ се обект, излъчващ силен импулс на радиация, докато се върти.
Инфрачервените изображения от JWST разкриват синхротронни емисии, които са пряк резултат от бързо въртящия се пулсар. Докато пулсарът се върти, магнитното поле ускорява частиците в мъглявината до удивително високи скорости, така че те да излъчват синхротронно лъчение. Като приказно щастлива приумица на природата, радиацията е особено очевидна в инфрачервения диапазон, което го прави идеален за JWST.
JWST не само открива синхротронно лъчение, но също така очертава местата на прахови частици и дори къде се образуват прахови частици.
Приятно е, че обект, открит преди почти хиляда години, все още може да ни изненада. Това е едно от нещата, с които ни очарова астрономията: мислиме си, че сме видели всичко, но винаги има още какво да се научи. През следващите години екипи от астрономи, използващи както HST, така и JWST, ще продължат да изследват дълбините на мъглявината Рак и може би един ден всички нейни тайни най-накрая ще бъдат разкрити.
Източник: nauka.offnews.bg, The Crab Reveals Its Secrets To JWST, Universe Today
