В момента общините масово определят плащането на базата на данъчната оценка на имота, като от години бизнесът настоява това да става на основата на реално генерирания отпадък. Нито двете правителства на ГЕРБ, нито кабинетът "Орешарски“ обаче се осмелиха да въведат новата формула на принципа "замърсителят плаща", изисквана и от еврорегламентите. Притеснението е, че новата формула драматично ще завиши сметките на гражданите за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест на плащанията за събирането, извозването и депонирането на сметта. Смята се, че в момента бизнесът генерира около 30% от отпадъка, но превежда 70% от постъпленията от таксата.
През април 2016 г. финансовото министерство изготви поредния проектозакон за въвеждане на новата формула. Според него данъчната оценка отпадаше като възможност за определяне на таксата. До края на мандата си обаче ГЕРБ така и не предвижи проекта до гласуване в Народното събрание.
Новият проект на МФ, изготвен от служебния министър Кирил Ананиев, по-скоро повтаря предложението от април 2016 г. с известно прецизиране и добавяне на преходен период за влизане в сила на новата формула. Публикува се заради записания в закона срок 31 март 2017 г., в който такъв документ трябва да бъде изготвен. Срокът за общественото му обсъждане е до 30 април, поради което придвижването му най-вероятно ще зависи от евентуалното ново правителство и парламентарно мнозинство.
Остава намерението такса смет да се определя по избор на общината според три бази – индивидуално измерено количество отпадък за имота (включително чрез покупката на торби), количество битов отпадък за имота (определено според броя и вместимостта на съдовете за събиране на боклука и честотата на тяхното транспортиране) или броя ползватели на услугата в имота.
Базата за определяне може да бъде различна за различните части на населените места или за различен тип ползватели, като тя се определя от съответния общински съвет. Той трябва и да мотивира избора си на база.
Новият проект на МФ обаче предвижда възможността до 2020 г. включително общините да не се съобразяват с новата база за изчисляване на таксата, а да я определят на база разгърната застроена или незастроена площ на имота.
Целта била да се даде възможност на местната власт да събере информация и да създаде условия за прилагането на новата основа за изчисляване на таксата, мотивира се финансовото ведомство.
Със законопроекта се създава и гаранция, че поскъпването на таксата за собствениците на имоти няма да е шоково. В рамките на 5-годишен преходен период няма да е възможно да се допуска увеличение на индивидуално определения размер на таксата с над 20% спрямо предходната година.
За да бъдат по-прозрачни разходите на общините за сметосъбирането и обработката на отпадъците, местната власт ще трябва да публикува всяка година до 15 февруари данни за одобрената план-сметка за управлението на отпадъците, разходите и отчетените количества събрани и третирани битови отпадъци за предходната година. Националното сдружение на общините пък ежегодно ще обявява обобщена информация, свързана с таксата по общини и на национално ниво.
В момента едни от най-спорните договори на общините, по които в някои кметства се трупат сериозни просрочия, са тъкмо тези за сметосъбирането и сметоизвозването. Преди време Сметната палата в свой доклад разкри, че общините масово включват несвойствени разходи в сметката за боклука.
Въпреки това от новия законопроект на МФ са отпаднали гаранциите, че няма да има изкуствено завишаване и раздуване на разходите за отпадъците.
В предишния проект на МФ се предвиждаше Сметната палата да проверява какви точно разходи включват общините в план-сметката и, ако те нямат връзка със сметосъбирането, третирането на отпадъците и почистването, да не бъдат признавани и да се вадят от общата сума за следващата година. Този текст обаче е отпаднал в новия проект.
Източник: mediapool.bg
