По това време цар Максимиан заповядал да бъдат издирвани християни не само в градовете, но и сред воините, и ако сред тях имало някой да вярва в Христа, той трябвало да бъде предаден на съд и мъчения, ако пък не се подчинявал на царския указ, трябвало да бъде предаден на смърт.
Заради това разпореждане воеводата призовавал при себе си всеки воин и го разпитвал каква е вярата му и ако някой от воините му вярвал в Христа, с ласкателства, и със заплахи го принуждавал към идолопоклонство.
Когато Фирм призовал при себе си стотника Акакий, той открито казал, че християни се е родил и християнин ще остане. След тия думи на светеца, Фирм започнал да го увещава към идолопоклонство с ласки и със заплахи; три пъти той го призовавал при себе си и го уговарял да изпълни царската наредба. Като видял, че Акакий остава непреклонен, Фирм заповядал да го оковат и отпратят при военачалника Вивиан. Той го предупредил, че го очакват много мъчения, ако не се отрече от християнската вяра, но и това не пречупило вярата на светеца.
Разгневеният военачалник заповядал да го подложат на нечовешки изтезания, които светецът понесъл стоически. След това военачалникът заповядал да затворят мъченика в тъмницата на град Перинт, в Тракия, където останал седем дни.
Докато Акакий се намирал в тъмницата, военачалникът Вивиан получил послание от тракийския управител Флакин, в което му нареждали да иде във Византия заедно с всички затворници. Военачалникът веднага тръгнал на път, а с него и Акакий с няколко затворници за други престъпления. Светият мъченик изнемогвал по пътя от раните и от продължителното и бързо пътуване и мислел, че иде краят му. Той дълго молел стражите да спрат, за да се помоли на Бога, но молбата му не била изпълнена.
Когато стигнали във Византия, всички били затворени в тъмницата, само свети Акакий бил затворен отделно от другите, окован с железни окови и стегнат с дървени пранги.
Военачалникът Вивиан като не знаел какво да прави с него, решил да го прати при пристигналия по това време във Византия управител. Той заповядал да затворят мъченика в тъмница, но без окови, защото жена му била християнка и с много сълзи го убедила да не мъчи дълго християните, а по-скоро да ги предава на смърт, щом като не може да ги освободи.
След пет дни той извикал мъченика при себе си. Като разбрал, че по никой начин не може да отвърне свети Акакий от изповядването на Христовото име, управителят заповядал главата му да бъде отсечена извън града.
Църквата почита още светлата памет на св. Авив, епископ Некрески.
