Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си.
Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските старейшини веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник, извели го извън Ерусалим, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Последните думи на светеца преди да издъхне били: „Господи, не им зачитай този грях!“ и така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик (първомъченик), загинал в името на вярата.
Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те не се уплашили от случилото се обаче. Тъкмо обратното – то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели – впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му – Савел, останал в историята като апостол Павел. През 415 година мощите на свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим.
Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик св. Стефан.
