Новата година е важен ден в календара на българина. Той е сред празниците, свързани с новото начало. За съвременния българин това начало е само Новата година. Но за нашите предци този период е започвал още от Игнажден – деня на свети Игнатий Богоносец, когато започва преходът от старата към новата година.
Според вярванията тогава са започнали мъките на Богородица. А младият Бог Иисус Христос се ражда на Коледа, който е вторият такъв празник. Третият празник на новото начало е именно Новата година, която е известна у нас още като Васильовден, тъй като тогава се почита паметта на Св. Василий Велики. Той се нарича също и „сурва”, защото в този ден обикалят сурвакарите – една много характерна традиция за нашите предци, а и за съвременниците ни, които продължават да я спазват.
Сурвакането (леко удряне по гърба с дрянова пръчка, съпроводено с благопожелания) продължава да се практикува, макар че вече няма чак толкова дълбок ритуален смисъл. То по-скоро е атракция и забавление за децата, начин да припечелят някоя паричка от близки и роднини. Всъщност идеята на сурвакането, дълбокият му смисъл е да се направи нещо като добра магия за здраве и благополучие през цялата година.
В тази магия участват сурвачката като обреден предмет и думите, които се произнасят при сурвакането, обяснява доц. Баева и допълва: Много е важно сурвачката да бъде направена от дряново дърво, защото от една страна дрянът е много здрав, жилав и устойчив, а от друга страна той е първото дърво, което цъфти през Новата година. Така че дрянът е символ на здраве, сила и плодородие. Освен това, важна е и украсата, която се слага на сурвачката. Това са предимно различни сушени плодове, нанизи от тях – неща, символизиращи плодородието, и, разбира се, цветните конци, които символизират също здраве и изобилие.
Другият важен компонент е самата благословия, тя има различни варианти, но отново се пожелава здраве и изобилие. Нещо от сорта на: „Сурва, сурва година, весела година! Златен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, пълна кесия с пари! Живо-здраво догодина, догодина до амина!”.
В Западна България се провеждат и маскарадни игри. В тях участват неженени мъже, които се преобличат в характерни костюми и обикалят обредно селището, като по този начин прогонват злите сили и отново изпълняват ритуали за плодородие и изобилие, затова в някои райони те се наричат също така сурвакари, защото игрите им се правят в дните около Нова година.
В много селища на България този ритуал продължава да се изпълнява съвсем спонтанно и естествено в автентична обстановка. По принцип времето около Нова година е по-особено в традиционните представи на българите, защото се смята, че тези дни са опасни. Тогава денят е най-къс, нощите са най-дълги, слънцето е слабо. Смята се, че това е време, когато тъмните сили навлизат в човешкия свят.
Според народните вярвания различни демонични същества добиват сила и ходят наоколо. Затова тези ритуални игри са начин човекът да се противопостави на злото и да възвърне реда. Изработването на ритуалните маски е много специфично за всеки отделен район, но в оригиналния си вид те са от естествени материали. Много често се използват животински кожи, рога, пера. Понякога маските са високи над метър, изглеждат внушително. Друг важен момент са хлопките, които озвучават шествието и също имат обреден смисъл, защото се смята, че този звук именно прогонва злите сили.
