"Това е бърза скица, но е най-близкото изображение на твореца от неговата епоха, което някога ще имаме“, казва Мартин Клейтън, директор на Кралската колекция. За първи път творбата ще бъде показана на изложба в Бъкингамския дворец по случай 500 години от смъртта на Да Винчи.
Скицата най-вероятно е нарисувана набързо от негов ученик, подобно на първото изображение на Леонардо, което е дело на Франческо Мелзи. Сравнени, двете творби несъмнено показват един и същи човек. Най-вече заради дългата брада, която не е била особено популярна по времето на Ренесанса.
"Навярно Леонардо е бил един от шепата хора, с толкова дълга брада във Флоренция“, казва Клейтън. Освен това меланхоличния поглед на гения отговаря на историческите знания за последните му дни – Да Винчи, вече 65-годишен, е знаел, че умира. Парализа в лявата му ръка е отнела способността му да рисува.
Ако се върнем малко повече от 500 години назад, когато Леонардо е едва на 20 и тепърва навлиза в гилдията на художниците на Флоренция, едва ли ще видим този угрижен мъж, а по-скоро смелчага, далеч изпреварил времето, в което е роден. Макар че днес го свързваме повече с изобразителното изкуство, отколкото с науката, самият Да Винчи се е определял като учен, а не артист.
Повечето от изобретенията му не са построени, но скиците на танкове и летящи машини показват мислене, което у другите хора се е появило цели 4 века по-късно – когато се е появила първата, или по-скоро втората идея за танк. Да Винчи е разбирал нуждата от леки метали, като алуминия и задвижването на машините му чрез твърди горива.
Перспектива, симетрия, пропорции и геометрия – Леонардо е един от първите, които прилага своите познания на математиката върху картините си.
Любопитен и винаги търсещ истината, Да Вичи преследва ненаситно знанието. Неговите списъци със задачи включва записки за "конструиране на очила, с които луната да се вижда по-голяма“ и "описване на причината за смях“. Леонардо търси и отговора на много въпроси, като "Какво е разстоянието от челото до кръстопътя на устната и брадичката?", "Защо звездите се виждат само през нощта, а не през деня?", "Как се сравняват клоните на едно дърво с дебелината на ствола?", "Как да се отдели водата от въздуха?", "Къде е душата?", "Какво са кихане, прозяване, глад, жажда и похот?"...
И макар неговите картини да са много по-известни от останалите му творби, записките, скиците и ръкописите разкриват много повече за неговия гений от "Мона Лиза“. Близо 7000 листа са запазени в музеи в Париж, Лондон, Мадрид, Торино и Милано, както и в частната колекция на Бил Гейтс. Всички те показват колко много още имаме да учим от гения на Да Ванични и за щастие ще бъдат изложени на различни места по света през цялата година, за да отбележат годишнината от смъртта на твореца.
Източник: dnes.bg
