Една от забележителностите на Лопушанския манастир - гигантската секвоя, която бе отсечена по препоръка на еколозите от Монтана, възкръсна за нов живот. От вековното дърво бе останал да стърчи само двуметров дънер, а хилядите миряни бяха съкрушени от тъжната гледка.
Скулпторът Марин Вардолов-Мичо обаче извая образа на патрона на Светата обител - Свети Йоан Предтеча. Мамонтовото дърво беше вписано в Червената книга на Републиката през 2014 г. То е посадено пред входа на черквата преди повече от 80 г. Фиданката донесъл поклонник. Обиколката на дънера надвишаваше 6 м. Дори прекършена от буря, около 15 м от върха, тя се съвзе и продължи да расте. Дървото има дълга история. Пред нея се е фотографирал през 1940 г. самият цар Борис III, облечен в тога, който се черкувал в Лопушанския манастир.
Сега миряните вярват, че преобразената секвоя отново ще носи здраве и изцеление на това магическо място.
На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановяването на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от Славиня, основоположник на Славинската строителна школа.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там, той създава част от романа си "Под игото".
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.
Днес, на храмовия празник в манастира, се събраха дарителите, областният управител Росен Белчев, кметът на Монтана Златко Живков и духовенството.
