В неделя сутрин селото изглежда пусто. Има четири магазина, в които предлагат всичко – от готови кори за баница до игра на табла със собственика. Хляб няма. „В малките села е така, хлябът бързо свършва и все е дефицитна стока”, казва ни продавачът и отива да си доиграе играта.
Навън вече започва да вали. Оградите на повечето къщи са каменни, но това е разбираемо - в Кунино камъни колкото искаш. Улиците плавно катерят нагоре, а от каньона над Кунино се вие мъгла.Това, което се вижда от влака – надупчените скални венци до Кунино, е нищо пред онова, което се крие след селото. На метри от последните къщи стърчат високи кули, които дават началото на Кунинския каньон. Отвесните скали достигат над шейсет метра, а между тях прехвърчат първите лястовици, които са се върнали тази година.
Същата река, която някога е образувала скалните мостове, пещерите и кулите, сега е дълбока една педя. Част от водите й са каптирани направо от пещерите и захранват не само Кунино, но и град Роман.
Затова пък малко по-нагоре в каньона има 50-метров сух водопад, от който тече вода само при пороен дъжд или силно снеготопене. Под него е спокойният вир, в който се оглеждат скалите. На места каньонът е широк повече от петдесет метра, но в някои участъци скалите се доближават една до друга на разстояние не повече от 5 метра.
Въпреки дъжда, това е най-подходящото време за обикалянето на района. Сега стърчат само сухите стебла на тръните. През лятото преминаването през каньона е малко изпитание – тръните, драките и копривата достигат над метър височина. Бръшляните закриват входовете на пещерите. Не е голяма изненада, че в това скалисто и усойно място има доста змии. Гарантираме за наличието на пепелянки. Но изненадата беше, когато преди години открихме и малък черен скорпион, най-вероятно безобиден. Друг път, докато се промъквахме из скалните мостове, изплашихме сърна, която избяга по сипеите надолу.
Освен змии, скорпиони и сърни в този район може да се видят още скални арки и мостове, кули и пещери, ерозионни котли и отдавна пресъхнали водопади. Както и много пещери – само в района на Кунино те са около 150. Пропастни и хоризонтални, с огромни входове или почти незабележими дупки, покрити с треви.
Източник: obekti.bg
