Св. Симеон бил роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха й, заради което бил наречен Стълпник.
В много краища на страната денят се смята за начало на новата година - 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.
С празника Симеоновден започва есенната оран. В България денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”. Според обичая рано сутринта домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се готви, не се пере и простира.
Празникът е известен и с обичая "полазване" (Летен полазник) - всички в къщата следят за първия влязъл в къщата - ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
Обичаите повеляват сутринта жените да замесят пшеничено тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.
Според поверията, на Симеоновден стопанките обикалят три пъти впрегнатите каруци и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата. Някъде изсипват котел с мълчана вода или поставят слама, покрита с червена престилка и др.
В части от Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел, който нарича за „курбан на Свети Симеон“, след което подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница. След това тя отваря широко портите и го изпраща тържествено, като ги оставя така или докато той стигне на нивата, или докато се завърне в къщи.
