На събор, като на събор. Само че, ако за гостите на младоженците имаше дрескод за национално облекло, никой не би могъл да ги задължи да пременят и децата си с носии. Но където и да насочвахме обектива на фотоапаратът ни, все в кадър влизаше малко дете с национална дрешка. Снимането ни срещна и с малкия Калин пристигнал с родителите си, Росица и Шон, чак от град Сан Диего в американския щат Калифорния.
Майката е българка, от Враца, и сподели за MediaNews: „Още миналата година моите родители ни разказаха колко хубав бил събора. Така, разпределихме дните си за ваканция, че сменихме датата за море, за да можем да дойдем и да покажем на детето си, какво е да имаш българска кръв. Малък е, но се впечатлява, разбира, че наоколо е празнично. Ние с Шон лесно си намерихме носии, но неговата е по поръчка, ушита от майстор. Харесва му, непрекъснато си дърпа ризката, сякаш да я покаже на всички. Сега се чувстваме, като в приказка и се надяваме, Калин да я запомни.”
Пред медните чанове срещаме семейство Петкови от Враца. Елена и Велизар са с двете си дъщери Александра и Михаела. Момичетата със съжаление споделят, че много техни връстници не са дошли, защото се притеснявали да облекат носии. „Ние се чувстваме прекрасно, гордост някаква изпитваме, че носим дрехата, която прабабите ни са шили сами и са носили на нивите, а най-красивите обличали по празници”- казва Михаела. Бащата на сестрите не пропуска да уточни, че не е привърженик на нито една партия, но каквито и кусури да има кмета Каменов, за тази негова идея, за събора, трябва да му се каже голямо „благодаря”, защото тук хиляди хора се чувстват като едно, като българско истинско племе.
Хората, песните и наздравиците не спират. Майките и бащите водят гордо за рака пременените си деца. Млад татко обяснява на своето момиченце, колко и какви са цветовете на българското знаме. То едва ли го разбира, но иска да повее трибагреника, така, както прави чичото, които води хорото. Щастливи родители на няколко месечни близначета позират пред чановете за архива на своя род. Две млади майки с деца в прегръдките си споделят важен опит в отглеждането им. Малък палавник все иска бабата да пусна ръката му, за да затича към музикантите и големия тъпан. Две бебета с носии в колички заспиват, въпреки хорската глъчка и музиката…
На събор, като на събор. Само че, на този главните герои бяха децата. Радостта им грееше и стопляше с надеждата, че ако събитието имаше цел, да възвърне традициите ни, то тези деца получиха първия си урок по родолюбие.
Мърморещ дядо попита „Колко ли струва тоя събор?. ”Внучето му/ около 3-4 годишно момче / май вярно и бързо му отговори -”Три лева”. Възрастните покрай детето се разсмяха, защото всяко нещо си има цена. При многобройните спонсори, на които кметът съобщи имената и фирмите, едва ли общинската хазна се е охарчила. Остава безценното емоционално изживяване за хилядите посетили събора и особено на децата, които веднъж докоснали се до българската традиция, със сигурност ще я ценят и пазят и за своите рожби след време.
