Тя посочи, че от 1800 извънкласни дейности няма нито една избрана на тази тема. „Това показва, че тази тема не стои на дневен ред, както и формиране на отношение в обществото, трудовата и социалната среда. Това е изключително неприемливо“, заяви тя. По думите ѝ темата не е достатъчно застъпена в общообразователната подготовка. „Не може само 2 часа годишно от 5 до 11 клас и 12 часа в 12 клас за финансова грамотност и икономическа култура да постигнем нагласа и култура у учениците, а те да я пренесат в семейството си“, коментира още председателят на СБУ. Такева обясни, че по съвместен проект със Стопанската академия в Свищов вече са обучени над 150 учители от 5 региона - Свищов, Велико Търново, Плевен Габрово и Враца, които ще мултиплицират своите знания сред своите колеги и ученици, създадено е и помагало с насоки, което ще бъде общодостъпно. „Идеята е проектът да се продължи и темата за бъде отворена в извънкласните и училищни дейности по националните програми“, допълни Такева. Ректорът на стопанския вуз проф. д-р Марияна Божинова допълни, че програмата за обучение може да се разшири и с пенсионното осигуряване.
Председателят на КНСБ Пламен Димитров също подчерта, че е важно да се промени отношението към икономическата и финансовата грамотност в обществото. Димитров посочи, че според изследванията на ЕК 1/3 от българите имат задоволителна финансова грамотност при 50% средно за останалите страни в ЕС. „Това предполага друго отношение към знанието и превръщането му в умения и компетентности, необходими за живота“, коментира председателят на КНСБ. По думите му отношението на числата и нагласата към тях е важно. „Отношението към числата ти дава възможност да знаеш как се формира дадена стойност, знаеш как се формира и твоя труд. Тогава можеш да се обосновеш защо искаш по-висока заплата. Ще знаеш как ти се сформира пенсията. Числата трябва да са свързани с реалния живот“, подчерта Димитров. Той допълни, че на тези, на които не им върви математиката се ориентират трудно, включително и с парите. Без елементарна финансова грамотност пък след това те биха финансирали в неща, които ще доведат до крах в много инвестиции.
Димитров посочи и друг проблем в сферата. „Все повече големи предприятия идват и казват, че не могат да излязат на светло от тук нататък. Те обясняват, че техните работници идват и като предварително условие казват: „Идвам да работя при вас, но трудов договор не искам, защото съм с 6 бързи кредита и не искам никой да вижда, че имам пари. Това е свързано със загуба след това на правата. Затова финансовата грамотност трябва да бъде обяснявана с човешки измерения и как изглежда в ежедневието не само към децата, а и към работещите“,обясни Димитров. По думите му причината фирмите да са принудени да остават в „сивия сектор“ е навлизането на бързите кредити през последните години и неразбирането на хората как за тях.
