Съборът на светите славни и всехвални 12 апостоли е празник за прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли - Симон, наречен Петър, Андрей Първозвани, Яков Зеведеев, Йоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот, Матий и Павел. От гръцки името Апостол означава "пратеник".
Апостолите се разделят на основните ученици – Дванадесетте Свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му; останалите – Седемдесетте апостоли – отново преки ученици, но не от най-близкия кръг и на апостоли, които са приели учението на Христос.
В ранните години на християнството съществуват полемики доколко е допустимо езичници да бъдат покръствани.
Във връзка с това през 63 година сл. Хр. в Йерусалим се състои т.нар. "Апостолски събор", при който надделява тезата на апостол Павел, че в "Христа няма нито юдеин, нито елин" и проповядването на учението се възприема и препоръчва за всички хора, независимо от техния произход и предишна религия.
Църквата е чествала паметта на всички апостоли заедно. По-късно тя е добавила към тях и апостол Павел. Затова наричат още празника Павловден.
