Андрей Николов Староселски е роден на 29 април 1878 г. във Враца. През 1896 г. постъпва като студент в новооткритото Държавно рисувално училище в София (дн. Художествена академия) в класа на Борис Шатц. В края на 1903 г. е приет в класа на Антоан Мерсие в Париж и показва свои скулптури в престижния Годишен Салон на френските художници.
От 1919 до 1927 г. Андрей Николов остава в Рим и там излага редовно творбите си, като неговите усилия са насочени изцяло към постигане на безспорен успех и трайно присъствие в Италианската скулптура. Творбите му се радват на особено внимание, дишат светла пластичност, а на Андрей Николов често е отредена палмата на първенството сред редица италиански скулптори. Италианските изкуствоведи откриват в неговите поетични мраморни изваяния съвършенство, присъщо само на най-големите майстори.
Андрей Николов създава портрети на видни български
интелектуалци от различни области на културния живот, политици и индустриалци -
Иван Вазов, Александър Балабанов, Елин Пелин, Александър Стамболийски, Александър
Малинов, цар Борис III и др.
Емблематични са неговите творби „Вечният идол“, „Свян“, „Детски сън“, „Пълзящо дете“, „Дух и материя“, „Чочара“ и „Копнеж“. В обширната си статия в сп. „Емпориум“ критикът Франческо Сапори пише, че изкуството на Андрей Николов иде направо от природата и съдържа в пролетната пищност на формите една жива и трептяща духовност.
Монументален е "Паметникът на Незнайния войн“ в столицата, който Андрей Николов създава през 1926 г., както и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война 1885 г. във Видин, открит през 1911 г.
С цялото си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на XX век. Той е един европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.
Андрей Николов умира на 17 декември 1959 г. в София
на 81-годишна възраст.
