Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Много хора свързват Разпети петък с минаването под масата в Църквата, като мислят, че това се прави за здраве, късмет, а дори и за опрощаване на греховете. Това обаче не е така. В петък сутринта, преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Те пристъпват към плащеницата и оставят цветята. Навеждат се и минават под масата.
Символът на това действие е израз на преклонение и смирение пред жертвата на Господ. Може да се възприема и като погребване на тленното, на грешното, на онова, което отдалечава човека от Бога. Трябва да се целуне кръста, иконата на Богородица и на свети Йоан Богослов.
