Пилат смята обвиненията за неверни и предлага да освободи Христос, но тълпата, която се е събрала пред двореца му, крещи: „Разпни го, разпни го“. Това е същата тази тълпа, която само няколко дни по-рано скандира „Осана, Осана“, когато Христос влиза в Йерусалим. Пилат си измива ръцете, като казва, че не намира вина у тоя човек и предава Христос на войниците. Те решават да се подиграят с него и Му слагат трънен венец вместо корона, тръгвайки с него към Голгота.
Към лобното си място Иисус върви с изранени нозе и обляно в кръв лице. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си я хвърля върху керемидите на оградата, покрай която преминават. Така се появяват и първите неръкотворни образи на Спасителя – „Свети Убрус“ (Светото покривало за глава) и „Светата Тигла“ (от латинското тегула – керемида).
На хълма Голгота Иисус е прикован към кръста и разпнат между двама разбойници . След това той е погребан в каменен саркофаг, поставен в пещера, пред която стои стража.
На Разпети петък в храмовете се извършва опело. Вярващите ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос. На този ден великденският пост е особено строг, като църквата повелява да не се яде нищо и да се пие само вода.
През деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата Плащаница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.
По време на богослужението, от олтара се понася Плащаницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като Плащаницата се изнесе на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на службата свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста.
В този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).
На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато и да е работа. Народното поверие гласи, че който работи, ще бъде застигнат от непреодолими злини и трудности. Хората казват, че „На този ден и птичка гнездо не вие“. Строго са забранени песните и веселбите.
Ходи се на църква през деня и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя.
С Разпети петък приключва и Страстната седмица. Следващите дни са посветени на възкресението на Иисус Христос и радостта на всички вярващи. Великден е един от големите църковни празници, отбелязван с празнични църковни литургии.
