В България тази стойност достига 1,58 през 2021 г.
Концепцията за демографски преход гласи, че обществата постепенно преминават от ситуация на висока плодовитост и висока смъртност, с произтичащо превес на младите над възрастните, към ситуация на ниска плодовитост и ниска смъртност с все по-старо население. Този преход е свързан с намаляване на населението в трудоспособна възраст, поради което социолозите развиват теорията за демографския дивидент. Според него намаляването на раждаемостта временно води до увеличаване на дела на възрастното население в трудоспособна възраст, стимулира икономическия растеж и в крайна сметка възстановява раждаемостта. Въпреки това ниските нива на раждаемост могат с течение на времето да доведат до образуването на обърнати пирамиди на населението с нарастващ брой възрастни хора и намаляващо население в трудоспособна възраст.
Демографските данни за петте години до 2021 г. показват, че общият коефициент на плодовитост, който измерва броя на децата, които една средностатистическа жена би родила през репродуктивните си години, в някои страни е паднал под нивото на възпроизводство - минималният показател, необходим за смяна на поколенията на населението, при условие че няма миграция, без никакви доказателства за последващо възстановяване.
Тази ситуация може да доведе до намаляване на населението и преразпределение на ресурси, включително и медицински, което се отразява на икономическите процеси и благосъстоянието на населението. Ето защо социолозите се опитват да оценят глобалните демографски показатели, за да предскажат процесите, които се основават на числеността на населението и неговото възпроизводство.
Колаборацията за изследване и прогнозиране на глобалната тежест на болестите на фертилността (GBD - Global Burden of Disease) оцени глобалните коефициенти на плодовитост от 1950 г. до 2021 г. с помощта на регресионни модели от обобщени статистически данни за актовете на гражданско състояние и изборните регистрации, 1455 проучвания и преброявания и 150 други източника и прогнозира промени в тези коефициенти. През 2021 г. в световен мащаб са отчетени 129 милиона живородени деца, което е увеличение от 92,7 милиона живородени през 50-те години на миналия век и спад от пика през 2016 г. от 142 милиона живородени деца.
Прави впечатление, че до 2011 г. лидер по този показател е Южна Азия, където се ражда всяко четвърто дете на Земята, а след това начело застава Субсахарска Африка (на юг от Сахара), където се ражда почти всяко трето дете. Глобалният общ коефициент на плодовитост през 2021 г. е 2,23 през 2021 г., което е спад от 4,84 през 1950 г. и 3,61 през 1980 г. Тоест средно една жена е раждала от 4 до 5 деца през целия си живот през 1950 г. и от 2 до 3 деца през 2021 г.
На национално ниво оценките за общия коефициент на плодовитост през 2021 г. варират от 0,82 в Южна Корея до 6,99 в Чад, като 110 от 204 страни имат ниво на раждаемост под нивото на възпроизводство (коефициент на раждаемост под 2,1).
Колаборацията предвижда, че нивата на раждаемост ще продължат да намаляват в световен мащаб от глобален коефициент на раждаемост от 2,21 през 2022 г. до 1,83 през 2050 г. и 1,59 през 2100 г. Между 2021 г. и 2100 г. всички страни и територии с изключение на Южна Корея, Андора, Бахамските острови и Кувейт ще изпитат спад в общия си коефициент на раждаемост. Страните с най-високи очаквани нива на раждаемост през 2050 г. са Чад (4,81) и Нигер (5,15), следвани от Тонга (2,45) и Самоа (2,57) през 2100 г. Страните с най-ниски очаквани коефициенти на раждаемост през 2050 г. могат да бъдат Южна Корея (0,82) и Пуерто Рико (0,84), а през 2100 г. - Бутан (0,69) и Малдивите (0,77). В България до 2100 г. общият коефициент на раждаемост може да падне до 1,26.
Въпреки редица ограничения, отбелязани от авторите на изследването (например недостатъчни данни от някои региони или опростяване на моделите при изчисляване на раждаемостта в миналото), тази работа ясно показва тенденцията в раждаемостта по света: докато повечето страни се доближават до постоянно ниска раждаемост, сравнително високите нива на раждаемост в някои страни и територии с ниски доходи могат да доведат до ясно демографско разделение между подгрупа от страни с ниски доходи и останалия свят.
Авторите отбелязват, че решаването на подобни проблеми ще изисква целенасочена и съвместна работа на международните хуманитарни организации и на първо място на ООН.
Източник: nauka.offnews.bg
