Но заплатата ли е водещото, което привлича младите към тази професия и как наскоро излязъл от образователната система младеж, вижда преподаването като своя мисия.
Габриел Леков и Ванеса Гечева са от Враца. Той, на 31 години, а тя на 26, решават да започнат своя професионален път като учители в Средно училище „Св. Климент Охридски“ в село Зверино. И двамата идват от семейства на учители.
„Кандидатствах на няколко места и тук ме избраха. Чувал съм много хубави неща за колектива и децата и се го доказах. Колегите много добре ме интегрират, много ми помагат още от ден едно и съм много доволен от избора си, споделя Габриел. В момента карам втората си година като учител. Може да се каже, че малко или много съм роден за това, защото съм трето поколение учител. Баба ми и дядо ми са били учители, майка ми и баща ви в момента са още активни учители. С годините това си ме дърпаше и имах вътрешното усещане, че трябва да го направя. Всяка друга работа, която имах, не ме задоволяваше. Записах английска филология в Пловдивския университет. Наистина се влюбих в тази професия, защото е много зареждащо да се занимаваш с млади хора, да ги виждаш как израстват пред очите ти, как учат нови неща, това е много удовлетворяващо и задоволяващо за мен.“
Габриел преподава английски език в прогимназиален етап. Учениците го харесват, а той вижда потенциала им и не поддържа всеобщото разбиране за провал на новото поколение.
„Според мен много вина им се хвърля постоянно отвсякъде. Децата, с които аз се сблъсквам, са много добри. Аз съм много доволен от избора си“, допълни Габриел.
Неговата по-млада колежка Ванеса Гечева, започва да работи по професията си веднага след завършването на университет. Вижда избора си да преподава в по-малко училище като по-добра възможност.
„Това не е решение в последния момента. В моето семейство майка ми е учителка, по-голямата ми сестра също. Може да се каже, че ми е генетично заложено“, споделя Ванеса и признава, че с по-малко деца се работи по-добре.
„Работила съм и с четири деца в клас, работя в момента и с двадесет деца и може да бъде трудно и с по-малко деца. Въпреки това на по-малко деца имаш възможност да обърнеш много по-лично внимание.“
Ванеса е учител в целодневна форма на обучение от три години. За нея системата има технологичен процес, но и много пропуски.
„Аз лично смятам, че в нашето образование трябва да има последици за учениците, които всъщност не изпълняват образователните изисквания. Тоест, наблюдаваме една тенденция, в която има много ученици, които не се справят и в крайна сметка няма последствия от това нещо и продължават в следващото училище. Те получават дипломи за основно образование и самите деца не виждат причина защо да се потрудят, при положение че и без труд получават очакваното. Това смятам, че трябва да бъде променено. Включително в начален етап, където не децата не повтарят класове трябва да се редуцира. Едно дете, което не може да чете, няма как да в пети клас да се справя. Ние нямаме възможност като учители в прогимназия да наваксаме изпуснатото от началното образование“, споделя още младата учителка.
