Над ранния военен лагер са проучени руини на представителна сграда от II – III в., която е имала стени с мазилки, оцветени в помпеанско червено. Към висок социален статус на обитателите на тази постройка насочва също и количеството на червенолакова трапезна керамика. В епиграфските паметници от Алмус са отбелязани висши военни, които пребивават в този важен пункт до устието на реката Алмус (Лом). В сградата със стенни мазилки и масивен керемиден покрив, вероятно се е извършвала търговска или контролна дейност. За това свидетелстват откритите оловни тежести за везни (екзагии), които съответстват на римската система на измерване, основана на либрата (328,9 г.). През втората половина на III в., постройката е засегната при нашествията на готите в тези части на Римската империя.
Завърши проучването и на голяма постройка, която най-вероятно е изпълнявала функциите на казарма през IV до първата половина на V век. Сградата е имала хоросанов под, а открити монети от император Теодосий I (379-395) показват, че е загинала по времето на хунските нашествия., Според готския историк Йорданес, сродниците на Атила Емнецур и Улциндур завземат Утус, Ескус и Алмус.
Археологическите проучвания на ранноримския военен лагер, античен и късноримски кастел Алмус се финансират от Министерството на културата и Община Лом. Те се провеждат от екип в състав: д-р Юлий Емилов – главен асистент в СУ „Климент Охридски“ - ръководител, заместник-ръководители - Владислав Живков от НАИМ при БАН и Валери Стоичков –докторант в ШУ „Константин Преславски“ и уредник в Исторически музей Лом.
Резултатите и най-ценните находки ще бъдат представени на изложбата "Българска археология 2019", която ще бъде открита през февруари догодина.