“Божествеността на нашия Господ и Спасител Иисус Христос заради своята чудотворна сила, прославяна между всички, привличала към Него с надежда за изцеряване от болести и различни страдания безбройно множество люде, дори и чуждестранници, които живеели далече от Юдея. По тая причина и цар Авгар, който с голяма слава управлявал народите, които живеели зад река Ефрат, но пострадал от тежка болест, неизличима с човешки средства, щом чул за името и чудесата на Иисус, едногласно от всички потвърждавани, веднага Му пратил писмо, с което Го молел да го изцери. Макар Спасителят тогава и да не отишъл пре Авгар, Той обаче го удостоил със собствено писмо, в което обещал да му прати едного от Своите ученици, за да го изцери от болестта и да спаси както него, така и всички близки нему люде. Не много след това обещанието било изпълнено.”
“Ще представя и писмено свидетелство за това – казва Евсевий, – взето из архивата на Едеса, която тогава била царствен град. В книжата на тази архива, в които е записано както старото, така и всичко, извършено при Авгар, се съхранява и това свидетелство. Да изслушаме самите писма, които извлякохме из архивата и буквално преведохме от сирийски език. Те са следните: “Авгар, едески владетел, приветства Иисуса, благия Спасител, който се явил в йерусалимската страна. Аз чух за Тебе и Твоите изцерявания, че Ти ги извършваш без всякакви лекарства и треви. Говорят, че Ти на слепи даваш зрение, на хромите – да ходят, очистваш прокажените, изгонваш нечистите духове, изцеряваш страдащите от дълговременна болест и възкресяваш мъртви. Като чух това да Тебе, аз си рекох, че Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. И тъй, аз счетох за нужно да те моля с това писмо: посети ме и ме изцери от болестта, от която страдам няколко години! Аз също чух, че юдеите негодуват против Тебе и искат да ти причинят зло. Моят град, макар да не е голям, е прекрасен и в него за двама ни ще има достатъчно място.” Така писал Авгар, когато Божествената светлина само малко го била озарила.”
Писмото си Авгар пратил до Спасителя по живописеца Ананий, комуто поръчал да снеме образ от Христа, в случай че Христос няма да дойде при него. Анания предал писмото и взел да разглежда лицето на Спасителя. И понеже поради многото народ не е могъл да дойде близо до Него, той застанал на един камък, откъдето устремил погледа си към Христа, държейки в ръка хартия, на която искал да изпише лицето Му. Но усилията му били напразни поради променливостта на божествената, неизобразима и непостижима слава и благодат на Христовото лице. Но Сърцеведът видял желанието на Ананий, повикал го при Себе Си, поискал вода, умил се, взел една кърпа за лице, обърсал се с нея и изведнъж на тоя убрус се отразило Неговото лице – изписал се Неговият “неръкотворен образ”. Господ дал убруса на Ананий, като му казал: “Иди и предай това на оногова, който те е пратил.” Заедно с образа Спасителя пратил на Авгар писмо, което Евсевий ни предава в своята история. Ето съдържанието на Христовото писмо до Авгар:
“Блажен си ти, Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш. Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в Мене, за да могат невиделите Ме и да повярват и да бъдат живи. Ти Ми пишеш да дойда при тебе. Но Мене Ми предстои да извърша тук всичко, за което съм пратен, и след това да се възнеса при Оногова, Който Ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от Моите ученици, който ще те излекува от болестта и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе.”
Авгар с благоволение приел от Анания неръкотворния образ на Спасителя още тогава се изцерил от своята главна болест, която оставила впрочем следи по лицето му. Но после и от това го избавил Тадей, един от 70-те апостоли, пратен в Едеса след Христовото възнесение. “Тия актове, буквално преведени от сирийски, струва ми се – говори Евсевий, – се поместват тук не без полза за читателите.”
Източник: .pravoslavieto.com/
