Съставянето на документалната експозиция за делото големия духовник е инициатива на Видинска Света Митрополия, със съдействието Държавен архив Видин и Централен държавен архив. „От неговият жизнен път, делата му, словото, което ни е завещал личи божия промисъл в неговия живот”, заяви видинският митрополит Даниил при откриването на изложбата в Монтана.В обръщението си той припомни най-важните събития и за слуги на предшественика си, живял до библейскавъзраст 103 години. Митрополит Неофит Видински завършва духовна семинария и духовна академия в Санкт Петербурги от 1900 до 1902 година е протосингел в Сливен. Следващите четири години изпълнява същата длъжност във Видин и в Светия синод в София. От 1906 до 1912 година е ректор на Софийската духовна семинария. На 21 юни 1909 г. е ръкоположен за Велички епископ. Бил е редактор на „Църковен вестник“. На 12 октомври1914 г. е избран и ръкоположен за Видински митрополит. Председателства църковно-народния събор през 1922–1923 г. Дългогодишен член на Св. синод (1921–1971) и негов наместник-председател(1930–1944).
„За благото и духовната просвета на българския народ“ през 1935 година дарява на Светия синод 605 340 лв. за образуване на благотворителен фонд, предназначен за подготовка на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия“. Докато е жив, митрополит Неофит лично посочва младежите, които получават стипендии и помощи.
По време на II световна война митрополит Неофит енергично се обявява в защита на българските евреи. Интересен факт е, че заседанието на Светия синод, ръководено от митрополит Неофит, на което 11 митрополити подписват писмо с настояване до цар Борис ІІІ за отмяна на репресивните мерки срещу евреите в страната, е проведено в Чипровския манастир.
На изложбата в Монтана присъстваше родственицата на митрополит Неофит Видински доцент Красимира Петкова. В нейните детски спомени този велик българин е оставил трайна следа.
„На това, че живях в неговото семейство дължа възпитанието си и дори професионалната си кариера, разказва Петкова. Тя е преподавател в лесотехническия институт. Това което й е завещал нейния прадядо е любов към родината и природата.
Източник: novinitem.com
